Предателят на Бенковски и Сава Младенов е един и същ човек

Предателството е тънко изкуство. Ударът, който не очакваш... И днес прилича на национална черта, част от народопсихологията ни. А това е срамно...

 

 

През юни тази година се навършват 146 години от гибелта на един смел българин от Тетевен - Сава Младенов. 

Той е сред десетте мъже от този край, които участват в Ботевата чета. Един от доверените хора на Левски, който придружава Апостола в обиколките му из България за създаването на Тайния революционен вътрешен комитет. Често му поставят рисковани задачи в Северна и Южна България.

След напускането на Българската легия, заедно с Левски, Сава Младенов е част от кръга на Любен Каравелов. През 1869-1871 г. обикаля Влашко и стига до Ловеч, Тетевен и Тракия. Понякога е с Апостола, за да организират комитети. Друг път е сам – натоварен с важни задачи от него. През останалото време живее във Влашко и работи за комитета.

Неговата преданост към делото на освобождението се вижда в писмо, написано преди качването му на кораба „Радецки“. То е до другарите му, които остават в Румъния. Писано е през май 1876 г.

„Останали братя во Ромъния,
Братя, ние вече отиваме в милото ни и драгоцено отечество, дето ни зове гласат на народната ни тръба, да помогнем на отчаените ни млади братя, които са бориха юнашки с нашия тиранин. Братя, мола ви да не ни забравяте и да не мислите, че не сме имали какво да ядеме во Румъния. Онзи човек, който е роден с войнишко сърце, той заминува и баща и майка, и братя и сестри, дюкян и стока и сичко, което е най-добро за него. Братя, кой из нас не би пожалил тая светлина. Вервайте ми, братя мои, че ако не би станало и тая година тая свята за нас длъжност имаше да умра като жена в румънската държава, но сега драго ми е, драго ми е. Братя нека ние да развеселиме нашата стара майка България. Радвай се, майко юнашка, посрещай храбри юнаци. Дързост братя. Българското сърце нема да се уплаши от неприятелски нож. Смъртта пред юнашките очи е нищо.

Сбогом, братя, прощавайте. Кога ни додете на гости пак ще се видиме.“

Под писмото Сава Младенов е изписал името си, а на гърба му – малка биографична бележка, в която казва, че баща му е родом от Пиротско и около петнадесет годишен отишъл в Тетевен, където преминал животът му. Самият Сава Младенов се е родил в Тетевен през 1845 г. Сам не знаел месеца, защото нямало кой да „бележи“.

След напускането на румънския бряг и качването на кораба „Радецки“ той е заедно с Ботевата чета до Веслец. Четата е разбита, а самият войвода е убит. В сражение Сава Младенов е ранен на няколко места, ранени са и други четници. Прехвърлят Искъра, за да потърсят убежище в родния Балкан.

Има сведения, че първи се явяват в местността Косица, Тетевенско двама четници от Ботевата чета, чиито имена са неизвестни. Те попадат около дома на познатия вече предател Нею и се явяват при него с молба да им даде храна. Но Нею скоро ги предава на хаджи Лузгяра. Той им отрязва главите, разнася ги забити на кол из Тетевен „за назидание на царските врагове“ и ги занася на софийския валия. Затова го повишили в юзбашия.

Твърди се, че Нею предава дори самия Бенковски. Нали, който е предал веднъж го прави и втори път... Наскоро след тази история в Тетевен пристигат още двама четници при предателя с надежда за подкрепа. Той ги извежда на Четире поляни. Участта им е същата като на Бенковски и другите двама Ботеви четници.

Без да подозира за предателствата на Нею при него отива и ранения Сава Младенов. Домакинът го приема и обещава да го укрие. Колкото повече се доверяваш на човек, толкова по-голяма съблазън има да те предаде. Предателство е съкровена мисъл… Ботевият четник му предава писмо до Цветан Семков в Тетевен, член на комитета. Семков не приема писмото от Нею, вероятно е знаел вече за предателствата му. Тогава Нею съобщава на мюдюрина Юсуф бей за Сава Младенов. Мюдюринът дава нареждане бунтовникът да се доведе в конака. Изпраща няколко заптиета да го заловят. Научили това, някои от чорбаджиите приближени до конака, водени от страха да не пострада града, застигат изпратените за Сава Младенов заптиета и прошушнали жив да го не водят.

Заптиетата стигат до колибата на Нею, заварили Сава Младенов вътре. Хващат го, връзват го и го повеждат към Тетевен. Когато наближават града, се нахвърлят върху него. Убиват го и му отрязват главата. Забиват я на кол, а после я дават на Нею да я носи до Тетевен. В малкото градче била показана в двора на конака. Мюдюринът повикал всички тетевенци, за да я видят.

За своите предателски подвизи Нею бил представен от софийския ваалия пред султана за награда. Изпратен му бил нишан, но той не дочакал царската награда.

Една нощ през 1877 г. няколко тетевенци, между които Петко Лечов, Иван Томов и Марин Събов го убиват в колибата му. Насичат тялото му на късове, които окачват да висят по дърветата. Това било жестокото им възмездие за предателя Нею. Заради него са убити повече от десет български въстаници.

Новината за убийството на Нею вдига голям шум. Считало се, че това е предупреждение към властта и чорбаджиите. От София веднага изпращат следовател, лекар и кавалерия. Сам Махзар паша се явява в Тетевен, за да ръководи следствието. Арестувани са 18 души, нито един от тях няма вина за престъплението. Истинските убийци не са разкрити и слава Богу, защото всичко е поправимо освен предателството и смъртта...

Казват, че във всяка човешка душа има малка ковачница за предателства. Не знам дали е така... Но предателството е тънко изкуство. Оглушително... Ударът, който не очакваш... И днес прилича на национална черта, част от народопсихологията ни. А това е срамно...

Сава Младенов - един от доверените хора на Апостола

Мирела Костадинова, Epicenter.bg