Ехото от Втори юни 2022 г. кънти гръмовно след поредното собственодържавно унижение, на което изпратеният ни управляващ елит подложи паметта на героите, дали живота си за България!
Помня още от дете датата 2 юни, когато заря озаряваше нощното небе и упокойния химн „Те жертва паднаха…“ след тържествената проверка на площадите.
Помня, че на 2 юни до 1990 г. се отдаваше почит във всяко градче и селце на жертвите за свободата и благото на народа. Да, сред тях бяха и хилядите българи, загинали или зверски убити (както 8 години бандеровските изверги избиват украинците с руско самосъзнание в Донбас!) от полиция, жандармерия и армия на един монархичен и пронацистки елит. Да, бяха...
Вече са забравени. А наследници на главорези се гаврят дори с паметта на 7-те ястребинчета!
Бяха, защото след 1990 г. националните морални ценности започнаха да се определят от властници, изпълзяли от дупките на миналото си на профашистки наследници с таен 45 години реваншизъм за мъст...
Вчера беше поредна стъпка в целенасочената кампания за забрава и неглижиране на този връх висок за почит към жертвите за свобода, равноправие и справедливост. Да, не им се получи много на апотеозите на евролиберастките ценности, но не само на мене ми е направило впечатление какво все пак се случваше по страната вчера. Добре е, че все пак сирените огласиха ефира в 12 ч.
Да, май само в по-големите градове. Да, чуха се и в София. Но явно бяха пуснати избирателно. В нашия район се чуваха доста далечно, децибелите бяха доста приглушени, а и времето – не бе повече от минута и половина.
Явно и в София общинския слугинаж услужливо приклекна пред унизителното нареждане на фашизоидната напаст на укри и безродни нашенци...
Нещо повече – за първи път София не отбеляза 2 юни със заря-проверка пред парламента.
И още – електронните мисироци отделиха по едва 1,5 минута време в своите емисии за загиналите герои. За тях явно и цените на парното, и обясненията на един ококорчен министър, че ще растат още през есента, че ще купуваме пак руски газ от посредници, а не директно от Газпром, както и кончината на една обиграна конюнктурна въртиопашка са много по-значими събития, отколкото паметта ни за героите...
О, времена, о, нрави!... Да, времена на безвремие и нрави на безнравственост – това ли ни завещаха и Левски, и Ботев?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар