80 години от разстрела на поета Никола Вапцаров

През 1952 г. той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир" 

 

На 23 юли преди 80 години, в разгара на Втората световна война, състав на Софийски военен съд осъжда на смърт шестима души за подривна дейност. 

Един от разстреляните е Никола Вапцаров - тогава на 32 години, издал само една книга със стихове - „Моторни песни" (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно той получава посмъртно почетна „Международна награда за мир".

Социалната и хуманната тематика са водещи в творчеството на Никола Йонков Вапцаров (1909-1942). Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, "Моторни песни", излиза през 1940 г. Превеждан е на десетки езици.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се дават на изтъкнати радетели за мир. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда - между десетки предложения от различни страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.

Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.