На 20 август 2020 г., по време на полет от Томск до Москва, руският опозиционер Алексей Навални припадна.
Самолетът бе приземен екстрено в Омск, където той бе откаран в безсъзнание в местната болница. Според неговите сътрудници, на летището преди полета той е пил само чай. Състоянието му бе стабилно, но все пак през първия ден руските лекари отказаха транспортирането му в друга болница. Още тогава се появи версията за отравяне. След личната молба на съпругата му към Владимир Путин бе разрешено самолет да дойде и да премести Навални в берлинската болница "Шарите". Там състоянието му започна да се подобрява и в крайна сметка бе изписан. В този период започна и разследване в Германия, което свърза състоянието му с митичния новичок – изключително отровно вещество, което до момента не е успяло да отрови напълно никого от хората, на които е приложено.
Политическите последствия от тази история обаче бяха много мащабни. Първо, на 15 октомври, Великобритания, а след това и Европейският съюз, наложиха санкции срещу шестима руски политици и държавни служители. Международният скандал доведе до дълбок разрив на отношенията между Европа и Русия. Ситуацията се влоши повече след решението на Алексей Навални да се прибере в родината си. Още при захода за кацане, самолетът беше пренасочен от летище Внуково към Шереметиево, където той бе арестуван по време на паспортния контрол. Обвинението бе за нарушаване на условната присъда по делото „Ив Роше“.
На заседанието на Московския градски съд, на 2 феврурари 2021 г., в залата се появиха дипломати от 14 държави. Независимо от това, руските власти замениха условната присъда с ефективна и Навални бе изпратен в затвора за 2 години и 8 месеца. Срещу тези решения реагираха от Съвета на Европа, "Амнести интернешънъл", Европейския съюз и Съда за правата на човека. Оттук нататък въпросът за съдбата на Навални вече бе изцяло международен и европейските страни, заедно със САЩ, започнаха да го използват като лост за натиск и санкции срещу Русия.
В тази изключително изострена обстановка, на 21 април 2021 г., Владимир Путин отправи своето послание към Федералното събрание на Русия. В него за първи път президентът обяви, че страната му ще даде асиметричен, много по-силен отговор на накърняването на руските интереси. Още по това време преговорите със САЩ влязоха в задънена улица. През лятото на 2021 г. Франция и Германия продължиха да използват темата за Навални като бич срещу Москва. Ангела Меркел и Еманюел Макрон при разговорите си с руския държавен глава на няколко пъти поставиха въпроса за съдбата на Алексей Навални. По това време явно плановете за войната в Украйна са били в доста напреднала фаза.
Ако се чудите как конфликтът се отрази на руския опозиционер – ситуацията е много ясна. На 15 февруари 2022 г. му бе повдигнато ново обвинение за „мошеничество в особено големи размери“. Според обвинението той е злоупотребявал със средствата, които са набирани от неговите неправителствени организации. Естествено, делото не бе проведено в нормална среда. Навални не бе в състояние да общува адекватно с адвокатите си, защото електронни устройства не могат да бъдат внасяни на територията на затворите в Русия. Не бе учудваща и присъдата, която Лефортовския съд обяви на 22 март – с приспадане на излежаните до момента срокове, Алексей Навални получи 9 години при строг режим.
Припомням всичките тези събития не като някаква елегия към руския опозиционер. В западния свят не разбират, че той е само едно от популярните лица на опозицията, което реално има много малко влияние в своята страна. Дълго време неговата политическа кариера изглежда се развиваше под чадъра на Кремъл. Акциите му винаги бяха организирани, така че да провокират властите към арести и той, за разлика от много други опозиционери, се измъкваше от затвора само след кратки задържания. Проблемът дойде от огромното подценяване на Русия и нейните политици, което направиха управляващите в Европа и САЩ.
Навални също очевидно подцени ситуацията като смяташе, че с покровителството на неговите съюзници от либералния запад за пореден път ще му се размине. До този момент винаги бе ставало така, просто защото години наред Русия се опитваше да поддържа баланс на отношенията си с Брюксел и Вашингтон. Анализът на международните специалисти в Кремъл бе насочен към сътрудничество с традиционните партньори от 90-те пред лицето на надигащия се Китай. Западът не разбра ситуацията. Във Вашингтон и Лондон започнаха да представят Русия като страшилището, което беше за тях СССР, с единствената цел да отклонят вниманието от вътрешнополитическите си проблеми. Алексей Навални бе само лост, подобен на всички останали НПО-та, с който да бъде разклащан и подбутван Кремъл. В много по-голям мащаб Украйна бе използвана по сходен начин.
Накрая тези съюзници се оказаха „прелъстени и изоставени“. Киев тепърва ще разбере до какво ги е довела войната, защото САЩ отпуска въоръжението си по договор, подобен на ленд-лийз от Втората световна война. Гаубиците и всички снаряди, с които украинци стрелят срещу украинци, ще бъдат платени от обикновените хора, а не от Зеленски и неговите приятели.
Този път Алексей Навални ще излежи присъдата си и дано тя да не бъде удължена още, защото вече Кремъл не се съобразява с „международната общност“. Руският опозиционер вероятно искрено се бори за демокрация в страната си, но Западът направи така, че руснаците да гласуват още десетилетия само за Путин и неговата партия.
Доц. Александър Сивилов, БНР
Няма коментари:
Публикуване на коментар