Циганският език в либералната българска култура

Добре ли е това, зле ли е - няма да пиша. Докато се пазим от всичко опасно руско, потъваме в непознатото и отхвърляно досега ориенталско... 

 

Иван Бакалов търсил да намери кой е Васко Жабата - с това се занимаваме изненаданите от оркестър “Камчия” наблюдатели на епохата.

Аз пък следя другото - в много български текстове се промъкват цигански думи, така както в циганския език чуваш вмъкнати заемките от българския.

След “Комбайн-вършачка", което произведение е ново идиократично падение в нашата битност, аз дълго търсих какво значи “пала манде трошачка”. Същото вербално описание го има и в песента “Чай шукарие”, там текстът е нещо като “… хубаво момиче, недей да вървиш след мен…”.

Гугъл не ми помогна много - оказва се, че няма добър, подробен и дебел речник на българо-цигански-български. А вече се налага силно и от политическата конюнктура и от подпаветната идиокрация.

Така стигнах до извода без помощта на Гугъл, че тази част от текста описва празненство, след което остават сериозни щети (нещо, с което цигани и българи силно се гордеем).

“Пала манде” трошачка означава “след мен - трошачка”.

Разбира се, в тези културни идиоми заради мелодията се пропускат уточнителни подробности от книжовния български - като глаголи и предлози, но слушащият идиократ си дописва в съзнанието - “… комбайн съм аз, вършачка, след мене става трошачка”.

Същата строфа, така подредена на български, с лека прозодия може да се намести в елементарния ритъм на произведението.

Защо е изпято на цигански е въпрос за милиони долари, но научни статии по темата от “Нов български университет” няма да излязат. Може би, като че ли, ако ме разбирате правилно - някой ден в тази посока ще се намери нов учен, който на този текст след време спокойно ще лепне етикет: “ нов български език”.

Въобще новото е на мода, а на мен ми се струва, че е престъпление, не знам защо.

Занимавам вас и себе си с тия ъндърграунд просвети, защото няма да повярвате, но циганският език навлиза като бурен поток у нас през ориенталската култура. Музиката, срещу която се борихме, днес вече е текст. Текст на език, който не знаем, но упорито преследваме в моменти на екстаз и опиянение.

Докъде води това, е рано да се каже, а е и забранено. Но реалността е ясна - в музикално отношение българите все по-често слушат кючек с цигански текстове. Заемки от турски и цигански навлизат като досадно запомнени припеви и ние ги повтаряме като папагали.

Добре ли е това, зле ли е - няма да пиша, защото е почти забранено у нас да се защитава българското от всичко друго, освен от руското. Само това исках да споделя - докато се пазим от всичко опасно руско, потъваме в непознатото и отхвърляно досега ориенталско.

Нещо като махленски интернационализъм, докато са на мода партийните събрания на тема “осъждане на руското влияние”.

Дано да е за добро, ако ме разбирате правилно, хм.

Мартин Карбовски, Lentata.com