Когато спреш да падаш, след като удариш дъното и гледаш как се разпадаш на милиони парчета, никой не остава, за да ти помогне да се събереш.
Никой не остава наоколо, за да преглежда парчетата ти, за да реши кои части от теб заслужават да се пазят и кои - не.
Това трябва ти да го решиш. Остани толкова дълго, колкото е необходимо. Това е най-важната част. Отдели време. Обърни внимание. Ти вече се разби. Така че лесната част приключи. Върви бавно. Знам, че мислеше, разбитата глава за най-болезненото нещо, а то не е.
Обърни страницата. Следващата част е много по-дълга. Това е изцелението. Възхода. Завръщането. Това е раждането на новия ти. И това не е лесно.
Но ти си силен и смел, и си заслужаваш. Ще трябва да оставиш много от себе си зад себе си, ще трябва да пуснеш всички части, които си надраснал. Вече не трябва да се смаляваме.
Вече не се огъваме, за да се поберем там, където не ни е мястото. Чуваш ли ме? Влизаме изцяло.
Преброй раните си, всеки разкъсан белег, всяка капка кръв, която си прокървил като обещание, всяка сълза, която си изплакал като залог в името на това да пресечеш цялото си сърце, цялата си душа, беше всичко за момента. Точно тук. Точно сега.
Трябваше така да те нарани, за да стигнеш до тази твоя версия, която знае точно коя си, коя не си, коя никога повече няма да бъдеш и в коя няма да се превърнеш.
Зарежи извиненията. Вече не съжалявай за това, което си, не съжалявай за това, което трябваше да направиш, за да стигнеш дотук, и не съжалявай за времето, което ти отне, за да научиш собствената си стойност.
Излез от кутията на всичко, което трябваше да бъдеш. Време е. Заслужи го. Вече не се обуславяй от очакванията на никой друг и вече не позволявай на никой друг да решава колко струваш.
Защото сега знаеш. Най-накрая знаеш. И сега е време да го отпразнуваш. Ставай. Вече не боли. Отиде и покажи от какво си направен.
Стефани Бенет-Хенри, Highviewart.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар