Зима

Зима
Пролет

9 август 2022 г.

Радев искал да обърне България към Русия? Глупости на търкалета

Няма настроения в страната за външнополитически завой, нито силна партия, която да ги изразява


 

Правим плашила и плашим другите с тях, след като сами вече достатъчно сме се уплашили.

На това ми приличат приказките в медиите на видни експерти и политици главно от десния спектър, че геополитическият избор на България е застрашен. Те изскачат от сутрешните блокове на една телевизия, след като предишния ден са били във вечерните блокове на нейната конкурентка. А още по-рано са повторили тезите си по радиото.

И неуморно повтарят - геополитическият ни избор е застрашен!

И от кого? От президента Румен Радев, който одобри всички инициативи на САЩ, свързани с проекта "Три морета".

Затова обаче не се говори, приказките са как служебният кабинет на Радев щял да ни завърже с вериги за „Газпром“. И това, след като стана ясно, че въпреки заклинанията, особено на Асен Василев, че късаме с руския газов монополист, оказва се – не, газът, благодарение на който софиянци и жителите на големите градове имат топла вода, пак е руски. Но минал през посредници и значително по-скъп. Посредниците ли направиха това „оръжие на Путин“ „правилно“ и „евроатлантическо“? Или може би повишената с 30% цена?

Това, което прави служебният кабинет, е да търси газ отвсякъде, откъдето може да го намери бързо, за да напълни хранилището в Чирен и да осигури гориво за зимата. Защото се съмнявам, когато парното и топлата вода спрат, а след тях и токът, защото енергийната ни система няма да издържи на натоварването, пред президентството да се появят хора с плакати „Ще стоим на студено“ и „Няма да се къпя“. Сигурно ще се появят, но ще пеят друга песен.

Никой от служебния кабинет не е казал, че ще сключва дългосрочни договори за доставка на газ. Работят, с каквото са заварили – дооправят техническите грешки при интерконектора, търсят къде са седемте кораба на Кирил Петков с американски втечнен газ, гледат как „Газпром“ да не ни осъди.

Дотук с геополитическата заплаха, идваща от Радев и служебния кабинет.

Защо обаче разговорите за това как членството ни в двата съюза е застрашено не спират? Защото идват избори. А десницата, след като знамето на антикомунизма овехтя, си намери друго – на русофобията. Но, за да има причина да го развява непрекъснато, трябва да има враг. И ето, той е намерен – Русия и в частност „Газпром“ и доставките на руски газ, застрашават избора на България да бъде член на НАТО и ЕС.

А войната в Украйна е удобен фон. Всъщност, няма партия у нас, която да е застанала на страната на Путин и да не е осъдила агресията му в Украйна. Но и тук нюансите се изкарват като подкрепа. Липсата на нюанси в изказванията, защитата на изказани по един и същи начин вкаменени тези не беше ли тоталитарзъм?

Така че десницата просто сплотява електората си и демонстрира активност по най-лесния начин – с митинг в центъра на София, който ще бъде отразен подробно от всички медии. Но да не ги обвинявам в мързел, предизборната надпревара едва започва, може би ще го повторят и във всички областни центрове, например.

Никой и нищо не застрашава геополитическия избор на страната, просто, защото той е гарантиран с членството ни в ЕС и НАТО, а никой не го оспорва.

За да бъдат застрашени, първо, трябва да има ясна геополитическа алтернатива; второ, тя да се ползва със симпатиите на голяма част от българите; трето, да има политическа сила, която да е записала в програмата си работа в полза на тази алтернатива.

Нито едно от тези условия не е налице.

В България няма политическа сила, която да иска страната да излезе от НАТО и ЕС. Просто едните говорят по-напористо, а другите – по-меко срещу Путин и Русия или пък гледат да не ги споменават.

„Възраждане“ критикува цветисто НАТО и ЕС, политиците му говорят, че не е имало референдум преди членството в тези организации, но не предлагат да излезем от тях. По-скоро създават впечатление, че това искат, за да се харесат на избирателите си. Освен това няма социологическо проучване, което да посочва тази партия като водеща сила на предстоящите парламентарни избори.

Много българи по най-различни причини искат страната ни да поддържа добри отношения с Русия. Но това не означава, че са против членството й в ЕС и НАТО. Нито че държат на всяка цена да получават руски газ. Не, те искат евтин газ. Както и бизнесът, впрочем.
А и не е известно Москва или Пекин да предлагат на България членство в БРИКС или в Шанхайската организация за сътрудничество.

Така че никой и нищо не застрашава геополитическия избор на България. И приказките за това са просто предизборни глупости на търкалета.


 Красина Кръстева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар