Понятието „индулгенция“ се появява за първи път през XI в при папа Александър II.
Много пъти след това, та и до ден днешен, понятието индулгенция като документ който разрешава опрощение за сторени грехове се променя и придобива различен смисъл. Но като форма на духовно опрощение и изчистване на облика на съгрешилия, индулгенцията вече е навлязла в разговорния език.
Всъщност, ние се вълнуваме не от религиозната практика на християнската религия, а от осмотичното преминаване на това понятие в обществения и политически живот. Без да взимаме отношение към религиозната практика трябва да кажем, че политическата индулгенция в съвременния живот е достигнала ужасни размери и влияе силно върху обществото, като оформя особена ниша за създаване на корупция.
Преди десетина години по повод смъртта на един от босовете на организираната престъпност журналистите разговаряха с негови съселяни. „За вас може да е всякакъв, но за нас е светец!- беше казала една негова съседка.- Той не разрешаваше в нашето училище да се продават наркотици, а за децата направи стадион, да спортуват!“ Ето ви типичен пример за политическа индулгенция! Каквото е направил - направил го е, но след това е платил и обществото, в случая неговото село, го признава за светец.
В съвременната политическа българска практика подобен подход към греха (най-често- кражба на обществени средства в особено големи размери) е често използван. Може въпросният администратор да е направил нещо лошо (което на всичкото отгоре още не е доказано!), но вижте колко хубави неща направи след това. Така обикновено хората посрещат обвинението към някой провинил се политик. В сливнишко един от моите приятели беше казал по повод на политик, известен с крупните си кражби: „Може и да е краднàл, ама е прави′л! Крадне, защото е министър - и ти да си, и ти ще краднеш! Ама ако направиш и нещо хубаво- халал да са ти парите!“
Крайно време е да се разбере, че докато съществуват подобни хора от народа никога няма да имаме гражданско общество, за което толкова много се говори през последните години. Докато оправдаваме хората които лъжат и крадат обществени средства, като им даваме индулгенции, ще имаме лошо НС, лошо правителство, корупция, ненаказани убийства по пътищата, незаконно строителство навсякъде, мръсотия по улиците, реките и морето (която някои си мислят, че може да се изчисти с една акция годишно!).
Докато в първи клас като основен предмет (с поне 60 часа!) не започне да се изучава „морал и обществен ред“ няма да имаме хора, които да се борят с тези проблеми. И още нещо - като започнем в първи клас това обучение трябва да чакаме поне 11 години, за да имаме първите избиратели с нов морал. Затова помислете си кому помагат тези хора от народа, които дават ей-така индулгенции на политиците и висшите администратори.
Към подобни хора от народа аз бих задал само няколко въпроса, които ако получат отговор могат да върнат доверието на народа в един или друг политик.
1. Защо за двайсет години (първите десет не се броят - променяхме държавата от диктатура в демокрация!) не се намериха пари да купим 6 медицински хеликоптера? Защо, след като всички са убедени, че такива хеликоптери трябват на нашето здравеопазване.
Аз имам някакъв отговор, но по-добре е вие да си отговорите.
2. Защо за същите тези двайсет години не се намериха пари, та да се купят модерни, оборудвани линейки и така да се подсигури първата помощ на населението в цялата страна, не само в София но и в най-отдалеченото село? Защо? Пак имам някакъв отговор, но все пак и вие си помислете.
3. Защо за същите тези двайсет години не се направи карта на ВиК мрежата в страната. И не се планираха (а после да се осигурят) пари така, че в нито едно село да не остават хора без питейна вода. Защо? В момента дори в Панчарево, което се намира на 15 км от центъра на София всяка седмица някъде се пукат тръбите и хората стоят без вода. На нашия въпрос към мъжете, които ремонтират тръбопровода защо не се подмени целия тръбопровод те с хитра усмивка отговарят: „Ами, питайте шефовете! Сигурно някой има сметка от това!“ Не коментирам, но пак ще запитам – защо?
Мога да задавам както разбирате много такива въпроси, на които сигурно готовите за предизборна борба партии бодро ще отговорят: „Включили сме го в нашата програма“. А аз бих отговорил: „Вие и преди го бяхте включили, но нищо не стана!“ И тук идва мястото на индулгенцията.
Обикновено на такива неудобни въпроси печените политици отговарят: „Да, ама ние направихме в еди-кое си село стадион, или в еди-кой си град направихме детска площадка, или в еди-коя си община построихме (ремонтирахме) детска градина и т.н. и т.н. Всъщност, това си е форма на индулгенция - ти си направил нещо лошо като не си осигурил вода за цяла община, но в същото време си купил индулгенция като си дал пари на някоя фирма, за да построи детска градина, стадион или спортна площадка. И смяташ, че с тези народни пари можеш да купиш собственото си спокойствие или да заблудиш същия този народ, че си късаш ризата от напрежение и денонощно работиш на ползу роду.
Да, ама не, както казваше един известен журналист. Защото купените индулгенции отдавна вече не вършат тази работа, която са вършели преди четири века. Защото хората поумняха и разбраха, че едно е да обещаваш като кум на селска сватба като знаеш, че след това никой няма да ти търси отговорност, а друго е да изпълняваш.
Чувам в последните дни как всеки втори политик се кълне, че най-важното е да се върне доверието на избирателя. Така е, аз дори статия писах по въпроса за доверието. Само, че има една подробност. Ако става дума за нова партия - иди дойди. Но ако става дума за партия, която вече е била в парламента или дори в правителството тогава най-първият въпрос на същия този избирател ще бъде: „Абе, ти какво прави досега та не си изпълни обещанието!“ Като си загубил доверието, трябва нещо да дадеш, за да го получиш. С празни обещания не става.
Имам идея за подобна „народна индулгенция“. Нека тези политици, които веднъж са загубили доверието на избирателите (иначе защо ще призовават за неговото печелене!) сами да си назначат няколкостотин часа работа в полза на обществото. Дали ще гледат болни стари хора, дали ще чистят градините, дали ще помагат на деца в неравностойно положение - сами да изберат според уменията и знанията си. Подобни нужди има колкото искаш. Ама не двайсет или трийсет часа – да бъдат 1000 часа, да поработи този политик поне половин година и то така, че хората да го виждат. Нека да идват от телевизиите да го снимат, той да дава пространни интервюта, да обяснява защо се е хванал на тази тежка работа, колко часа ще изработи и дори да помоли народа да му върне доверието, като по този начин дори си направи предизборна агитация. И когато му изтече срокът на наказанието – той да получи бележка от съответната служба, че е изкупил вината си за загубеното народно доверие и вече народът може отново да му вярва. Тогава и индулгенцията може да проработи.
А народът... дай боже, може и той да повярва.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар