На предсрочните парламентарни избори на 2 октомври отново ще гласуваме само с машини в секциите с над 300 избиратели.
Желаното от БСП и подкрепено от ГЕРБ и ДПС връщане на хартиените бюлетини на два пъти не можа да влезе в дневния ред на парламента, а след това животът му скоропостижно приключи. Така времето не стигна да бъде върната една порочна практика за купуване на гласове.
Голяма заслуга да се провали замисълът на лидера на БСП Корнелия Нинова за връщането на хартията в избирателните секции има депутатът от левицата Крум Зарков, който събра смелост и в пленарна зала гласува против позицията на своята парламентарна група. Негов беше решаващият глас това предложение да не влезе в дневния ред на Народното събрание. Беше повече от ясно, че подобно своеволие няма да му бъде простено и той най-вероятно ще изпадне от кандидат-депутатските листи за вота на 2 октомври. А и президентът Румен Радев го покани за министър на правосъдието в служебното правителство.
Машинното гласуване има трески за дялане, не е съвършено, но благодарение на него бяха пресечени купуването на гласове, корпоративният вот и производството на недействителни бюлетини – неща, които опорочаваха и изкривяваха волята на гласоподавателите. И изобщо не е вярна тезата на Нинова, че машините уплашили по-възрастните избиратели на социалистите, затова те не излезли да гласуват и резултатът на БСП бил катастрофално лош.
Вярно е, че ковид пандемията, която пак беше набрала сили през миналата есен, отказа част от гражданите да отидат в изборните секции. Е, някои се изплашиха и от машините, но не са чак толкова много.
Машинният вот удари сериозно основно ромските гета. Според анализите на редица наблюдатели на политическите процеси у нас избирателната активност е спаднала най-вече в ромските секции – между 6 и 10 пъти! И като се вземе предвид, че у нас те са около 200, това означава между 3 и 5 процента спад в избирателната активност. Или 120 000 – 150 000 души по-малко са упражнили правото си на глас. От тази гледна точка въвеждането на изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 души се явява и някакъв вид образователен ценз, в което всъщност няма нищо лошо.
Разбира се, не може да подминем, че основната, решаващата причина за този спад бяха действията на МВР в ромските махали из цялата страна срещу купения и контролирания вот, където предимно той е съсредоточен .
И още нещо. Официалният мотив на вносителите за връщане на хартиената бюлетина във всички секции беше именно "безпрецедентното спадане на избирателната активност". Само че той е несъстоятелен по ред причини - дори и само за това, че от 2013 г. у нас се наблюдава трайна тенденция за намаляване на гласуващите. Така че далеч не активността е тази, която е развълнувала толкова дълбоко БСП, ГЕРБ и ДПС. Истинската причина е, че машинното гласуване все още е пречка за всевъзможни изборни машинации.
На този етап, иначе в перспектива е възможно да се намери алгоритъм и за това.
Така възниква логичният въпросът – какво всъщност искаше да върне Нинова с такава упоритост? Търговията на гласове в ромските махали? Или грубо подценява избирателите на собствената си партия? Те може и да са по-възрастни, ама пък да са чак толкова прости и неинтелигентни... Реално погледнато добър резултат на последните избори получиха онези политически формации, чиито активисти ходеха от човек на човек и показваха как се гласува с машини, а не си губеха време да се жалват от тях.
Политическите партии имат интерес избирателите им да бъдат максимално мобилизирани и да отидат до урните, а не да се опитват да променят изборните правила за пореден път. И то в последния момент. Странно е, че точно БСП и ДПС – едни от най-яростните защитници на въвеждането на машинното гласуване, именно за да се избегнат ред порочни практики, се обърнаха в последното Народно събрание на 180 градуса и станаха яростни негови противници.
Ако идеите на БСП и ГЕРБ (те са вносители поотделно на подобни предложения) за връщане и на гласуването с хартиени бюлетини бяха минали, това изцяло щеше да обезсмисли машинния вот. Да не говорим за затрудненията, които щяха да се стоварят на секционните избирателни комисии.
"Всички политически партии би трябвало да насочат вниманието си към това да информират избирателите си и да ги обучат. Видяхме на предишните избори, че партиите, които насочиха вниманието си не към оспорване на правилата и създаване на недоверие към машините, а към обучение на избирателите, получиха това, което очакваха – успяха да мобилизират своя потенциален електорат, така че да гласува без притеснение от машините", коментира Ваня Нушева, преподавател по политическо поведение, избирателни системи и изборна администрация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Когато избирателите отдръпват своята подкрепа от политическите партии, виновникът не е избирателната система", смята Нушева.
На това мнение е и зам.-председателят и говорител на Централната избирателна комисия Цветозар Томов.
"Тази кампания ще изясни в по-голяма степен действително ли машините пречат на хората да гласуват. За мен изглежда несъмнено, че по-съществените причини са свързани с общия политически климат в страната и множеството предсрочни парламентарни избори, които не успяват да решат главния въпрос – за властта и създаването на достатъчно устойчива парламентарна подкрепа за правителство, което да управлява в рамките на целия си мандат", коментира той.
Томов изказа резерви към тезата, че машинното гласуване е довело до по-слабо участие в изборите.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар