Най-взривоопасни са изкуствените държавни образувания. Като Македония и Косово на Балканите. Историците нарекоха полуострова “барутният погреб” на Европа. Заради неизживени националистически комплекси, македонистите и косоварите могат да му запалят фитила. Който е много къс в минно-подривната дейност.
Македонистите* засега си траят, защото въоръжението им е на гол тумбак чифте пищови. Косоварите обаче са бабаити, НАТО им даде мощно рамо във войната със Сърбия. Бомбардира врага от тяхно име. Всъщност тази война започва в далечната 1389 година. И още няма мирен договор!
Битката на Косово поле е опит да се спре османската инвазия на Балканите. Обединена християнска армия среща нашественика. Само ние и гърците не пращаме войска. В жестокото сражение кръстът е повален от полумесеца. Поражението разделя балканските народи на източни и западни. Сега македонистите тормозят Изтока, а над Запада издевателстват косоварите.
В драмата са оплетени държавнически грешки и лични сметки. За византийския престол се борят Йоан Кантакузин и Йоан V Палеолог. Кантакузин търси подкрепата на емира Орхан I. Сръбският крал Стефан Душан и нашият цар Иван Александър са за Палеолог. “Има сведения, че този български цар в по-късен период е използвал османците във войните си с Византия”, сочи Вера Мутафчиева.
Историческото престъпление на Иван Александър е разпокъсването на българските земи. Търновското царство дава на Иван Шишман. Видинското харизва на Иван Срацимир. Деспот Добротица управлява Добруджанския край, чието име носи и днес.
Шишман е син на владетеля от втория му брак с покръстената еврейка Сара. Срацимир е от първия с влашката принцеса Теодора. Като първороден, той не може да се примири, че му е отказан Търновград.
През 1365 г. във Видинско нахлува унгарският крал Лайош I Велики. Пленява Срацимир и присъединява земите му към Маджарско. Покатоличени са 200 000 православни българи.
Следващата година Шишман сключва съюз с турците, за да изгони унгарците. Опитът се проваля. През 1372 г. той става васал на Мурад I. Прави още един метан, сестра му Кера Тамара отива в султанския харем.
Междувременно османлиите дърпат напред. Те използват междуособиците с ориенталска хитрост. През 1383 г. превземат Сяр, през 1385 г. влизат в Средец. Следват Пирот, Ниш и Солун.
През 1387 г. босненският крал Твърдко и сръбско-моравският княз Лазар дават отпор на чалмите. Битката е при Плочник, югозападно от Ниш. Нашият Шишман обещава подкрепа, но прави еврейски маньовър и не праща войска. Участва само местно българско опълчение, с помощта на което турците са разбити.
Сега на ход са пак агаряните. Али паша разорява Северна България, а Мурад готви мъст на Запад. Падишахът тръгва на поход ранната пролет на 1389 г. Не знае къде ще спре, съдбата му отрежда Косово поле.
Това е пресъхнало езеро с хълмист терен. В южния край е средновековният български град Липлян, в северния сръбската крепост Звечан. Столица на Лазар Хребелянович. Тук е организиран мощен военен съюз. Основните сили са на Лазар и Твърдко. Към тях се присъединяват войскарите на феодалите Влък Бранкович и Иван Палижне. Сърби, босненци, хървати, албанци, власи и чехи са строени в редиците. Както при Плочник, има и българско опълчение. Няма я обаче подкрепата на Иван Шишман. Йоан Палеолог също се обявява за неутрален. Изтокът отказва да даде рамо на Запада, започва разединението!
Призори на 15 юни двете армии настръхват една срещу друга. Първи се хвърлят в сражението християните и веднага Мурад пада убит. Според легендата пронизан от болярина Милош Обилич. В Българската анонимна хроника от XV век четем: “Тогава прочее един от воините на име Милош, бидейки много храбър, прониза нечестивия Аморат, изхвърли с копието си всичките му вътрешности и неговата всескверна душа.”
Командването поема Баязид I, наречен Светкавицата. Той е син на Мурад, прочут с решителните си действия. Съумява да спре настъплението на съюзниците, които заплашват с обкръжение османците. Светкавицата тръгва в контранастъпление. Християните се огъват и отстъпват. Пленен, Лазар Хребелянович ритуално е посечен.
“Турците - документира българската хроника - убиха сръбския княз Лазар в лето 6897 (1389), месец юни. Баязид завзе царството на своя баща Аморат, покори под властта си и сръбската земя, принуди ги да му дават дан, да му пращат войска и да ходят с него, а деспота Стефан постави да владее бащиния си престол над сърбите...” Става дума за Стефан Лазаревич, син на княза, който скланя глава като султански васал. По заповед на Баязид по-късно Иван Шишман е обезглавен, а Иван Срацимир удушен.
Проф. Петър Мутафчиев тълкува усилията на балканските народи в съпротивата срещу османското нашествие. В “Книга за българите” той отделя нашия от другите и пише: “Всички останали, чиито земи лежаха върху пътищата на турското завоевание, му оказаха дълга и ожесточена съпротива. Тя не спаси държавите им, но в нея те паднаха достойно и с чест, както пада всеки народ, който скъпи своята независимост и заради нея е готов да жертвува всичко. Сърбите паднаха, след като завещаха на историята си името Косово; власите оставиха след себе си имената Ровине и Раковица; маджарите - Никопол, Белград и Мохач.”
Бележитият историк задава неудобен въпрос: “Знаем ли ние как и при какви обстоятелства бе изигран последният акт от трагедията на нашето племе?”
Печалният отговор е, че последният акт от трагедията е изигран с разпокъсване на българските земи. От няколко феодали, които мислят само как да опазят мизерните си господарства. През 1389 г. на Косово поле няма наша войска. Затова днес я има изкуствената република Косово. Наричат я “частично призната” държава. Ние сме от ония, които я признаха. Както сторихме и с хермафродита РС Македония.
*Има космическа разлика между “македонец” и “македонист”. Македонецът е етнически българин, а македонистът ренегат.
Битката на Косово поле, художник Адам Стефанович
Росен Тахов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар