През 1985 г. Горбачов, още преди да бъде избран за генерален секретар на ЦК на КПСС (но вече на всички беше ясно, че скоро ще стане), посети Англия.
Той не отиде на гроба на Маркс, основоположника на комунистическата идеология, която беше държавна идеология на Съветския съюз и идеология на КПСС. Вместо това той отиде да види кралицата. По този повод в едно интервю казах, че започва ерата на голямото историческо предателство. На Запад това предателство се смяташе за вид прозрение. Това са глупости. Нямаше прозрение, защото нямаше слепота. Започна едно истинско масово, благоразумно, корумпирано и слугинско предателство, предателство от най-долни интереси и поради най-долни човешки качества.
Предателството е извършено преди всичко от висшите ръководители на страната, работниците от партийния апарат, идейни водачи и представители на интелектуалния елит. Рибата, както се казва, започва да гние от главата. Тези хора, които се изкачиха до върховете на властта, направиха кариера в партийния и държавен апарат, по неговите закони. Техен очевиден дълг беше да запазят съществуващия обществен строй на страната, системата на държавност и идеология. Това беше тяхната система, тяхната власт, тяхната идеология на първо място.
Населението на страната е свикнало да живее с естествената увереност, че техните лидери по един или друг начин ще изпълнят своя дълг в интерес на самосъхранението и запазването на страната. Но се случи нещо невероятно: досега, брутално разбивайки всички, които посегнаха на социалната система, държавността и идеологията на страната, самата власт започна да атакува тези основи на обществото с такава ярост, за която заклетите й врагове дори не можеха да мечтаят. Какво е това? Богоявление?!
Реформаторите са нещо обичайно в човешката история. Реформатори имаше всякакви. Но все още не е имало случай, когато самата върховна власт съзнателно е разбила основите на своето подчинено общество. Това са правили само предатели. Нормалният исторически процес изглежда така: в обществото постепенно настъпват промени, реформаторите привеждат някои елементи от неговата организация в съответствие с тези промени. В случая нямаше нищо подобно. Съветските реформатори започнаха насилствено да насаждат в страната напълно чужди форми на живот, заимствани дори не от западната реалност, за която имаха много бегла представа, а от западната идеология и пропаганда, предназначени за незападни глупаци. И те направиха това по поръчка на враговете на страната, пред които капитулираха, на които предадоха страна, способна да се самозащити без бой. И така, кои са те.
Представете си такава картина. Две армии се бият една срещу друга. И изходът от войната все още не е предрешен. И изведнъж командването на една от тези армии, заедно с нейния щаб, изтичаха при врага и започнаха активно и компетентно да помагат на врага да разбие предадената от тях армия. Нещо подобно, само че в грандиозен световен и епохален мащаб, се случи и със съветското висше ръководство с идването на върховната власт на реформаторите на Горбачов. Те не само предадоха страната си, те започнаха да изпълняват функциите на окупационно правителство.
Представете си сега такава картина. Папата влиза на площад Свети Петър в Рим и казва на публиката следното: Скъпи католици, трябва да ви кажа, че Бог няма, че Католическата църква е престъпна организация и аз я разпускам. Как бихте оценили поведението на такъв баща? Но именно в този дух започват да се изказват съветските идеолози.
Главният идеолог на страната А. Яковлев, който доскоро се кълнеше във вярност на марксизма-ленинизма и изобличаваше американския империализъм и западната идеология, внезапно се отказа от марксизма и комунизма и поведе антикомунистическа кампания. Какво е? Изведнъж, без видима причина, стар закален партиен кариерист видя светлината? О, не! Той беше двуличник, винаги готов да те предате. Сега беше дошъл моментът, когато той счете за изгодно за себе си да премине на страната на враговете на страната си.
Предателството придоби наистина масови размери, завладя редовите членове на партията, армията и интелигенцията. Както и да е, когато се присъединиха към КПСС, хората положиха клетва за вярност към идеалите на марксизма-ленинизма, обещаха да посветят всичките си сили в служба на родината. И въпреки това милиони напуснаха партията, когато техните лидери им дадоха пример. Кои са тези хора? Клетвопрестъпници. Не изпълниха клетвата си и стотици хиляди военнослужещи. И те са лъжесвидетелстващи. Офицери от руската армия убиват свои сънародници на 3-5 октомври 1993 г. срещу заплащане и награди. Същото направиха и купените милиционери. Кои са те? Предатели на народа си.
Спомням си началото на войната с Германия през 1941 г. Тогава милиони бяха взети в плен. Генерали, офицери и младши командири незабавно свалиха отличителните си знаци. И преди всичко политическите работници се отказаха от титлите си. Тогава намерих обяснения за този факт, който сега смятам за погрешен. Способността за масово предателство всъщност се корени в качествата на самия човешки материал.
Това предателство далеч не бе безкористно. Предателите са предимно образовани хора, които заемат сравнително високо положение в съветското общество. За предателството си те получиха възможност да се адаптират към новите обстоятелства, да станат известни, да направят кариера, да получат подаяния под формата на страхотни такси.
Най-мощният инструмент на Запада в дейността му по разлагането на съветското общество беше въздействието върху суетата на съветския народ. Бих го нарекъл изкушението към славата. Много влиятелни личности му се поддадоха с удивителна лекота и сила. Западът се възползва от тази слабост на съветските политически, обществени и културни дейци по същия начин, по който западните колонизатори и завоеватели използваха слабостта на американските местни жители към алкохолните напитки. Те спояваха местните жители, понякога придобивайки огромни територии и несметни богатства за бутилка „огнена течност“.
Първоначално на стръвта на славата се хващаха съветските дисиденти. Техният пример беше последван от културни дейци и спортисти. Партийни и държавни служители им завидяха за „световната слава“. Те се втурнаха към „огнената отвара“ на славата, отблъсквайки дисиденти, критици на режима, писатели, музиканти и всички останали, чиито имена преди това блестяха в западните медии. Те надминаха своите предшественици, като изтръгнаха от ръцете им знамето на антисъветизма и антикомунизма. Горбачов, ръководителят на съветската държава и ръководителят на КПСС, стана шампион в тази борба за „огнената напитка“ на славата, удостоен за безпрецедентното си предателство със званията човек на годината и десетилетието и много почетни звания. За бума, който се вдигна на Запад по негов адрес, той можеше да предаде не само страната си, но и цялото човечество. Затова той предаде и своите съюзници в Европа и други части на света. По стъпките на Горбачов се втурнаха и други високопоставени съветски Юди: Яковлев, Шеварнадзе, Елцин и много други. Желанието да се спечели похвала и слава на Запад стана най-важният стимул за поведението на съветските реформатори.
Цената на предателството беше, че безброй хора, които преди това нямаха шанс да направят кариера и да натрупат състояние, получиха възможност да заемат позиции в новосформираната система на власт с всичките си привилегии и източници на доходи.
Накратко, епидемията от предателство, завладяла светкавично обществото, имаше напълно земни основи, които нямаха нищо общо с никакви идеологически мотиви или някакво интелектуално прозрение. Управляващите елити на нашия народ и техните идеологически лакеи предадоха страната и народа си. Но това предателство стана пред очите на народа, с неговото съгласие и дори с неговото одобрение. Народът като цяло стана съучастник в това историческо престъпление. Народът ни се превърна в народ предател. Той предаде миналото си, предаде онези, които направиха нечувани жертви за него, предаде своите потомци, предаде стотици милиони хора на планетата, които гледаха на него като на модел, опора и защита.
Ще минат години, може би векове, и нашите потомци ще ни осъдят като предатели, негодници, глупаци, користолюбци, лакеи, страхливци, капитуланти. Ще ни прокълнат. И ще бъде справедливо, защото заслужаваме такава присъда.
Александър Зиновиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар