Когато Съветският съюз се разпадна в началото на 90-те години на миналия век, елитът в Русия, с ентусиазираната подкрепа на американския империализъм и западните икономически съветници, предприе бързо разрушаване на съветския държавен сектор.
Нямаше опит да се въведе дори „либерална демокрация“. Много по-важно беше да се получи контрол върху руските ресурси и труд в името на частната печалба.
Прокапиталистическият герой Елцин бързо стартира това, което се нарича „шокова терапия“ с въвеждането на пазара и господство на частния капитал. Цените бяха „ либерализирани “ и започна бърза приватизация – всичко това с президентски указ без демократичен мандат от руския народ. Елцин прокара конституция, която закрепи ролята на силен президент, управляващ с укази и право на вето върху действията на останалите институции.
Когато контролът върху цените беше премахнат, цените на основните хранителни продукти като хляб и масло скочиха до небето с цели 500 процента за броени дни. Големи слоеве от населението потънаха в дълбока бедност почти за една нощ. До 1994 г. около 70 процента от руската икономика бе приватизирана. Елцин постигна това, като разпродаде активите на Русия за жълти стотинки на една клика от облагодетелствани хора, сега наричани „олигарси“
През седемте години на режима на Елцин БВП на Русия спадна с 40% (това е повече отколкото спада му по времето на нападението на Хитлер и Втората световна война между 1941 и 1945 г., т.е. Елцин нанесе повече вреди на руската икономика от Хитлер). Това бе съпроводено от вълни на хиперинфлация, които унищожиха спестяванията на много руски граждани. Престъпността рязко се увеличи; мафията управляваше схеми за защита на бизнеса, служителите в държавните институции искаха подкупи. Продължителността на живота рязко намаля. Клептокрацията и крайното неравенство се превърнаха в същността характеристика на руското общество.
При това положение алкохоликът Елцин стана много непопулярен (рейтингът му на одобрение падна до едва 10%). Но новата клика на олигарсите се погрижи той да бъде преизбран през 1996 г. чрез план, изготвен от западни стратези на Световния икономически форум в Давос същата година и осъществен чрез мащабна кампания в контролираните медии и чрез изтикване на страни на всяка опозиционна кампания (тогава главно комунистите). Икономиката обаче все още се мъчеше да се възстанови и през 1998 г. руското правителство спря да плаща задълженията си за краткосрочни държавни облигации за 40 милиарда долара, девалвира рублата и обяви мораториум върху плащанията към чуждестранни кредитори.
Този катастрофален фалит бе тежък удар върху управлението на Елцин и доведе до оттеглянето му от поста президент малко повече от година по-късно. Елцин направи път на своя премиер Владимир Путин. Путин, бивш офицер от КГБ, обеща да установи стабилност и просперитет с реформи. Той възстанови дисциплината и реда в правителството; подчини на своята воля Държавната дума; прекрати изборите на областни управители и ги превърна в назначени служители, централизирайки властта; превзе контрола върху медиите; смачка всички съпротивляващи се олигарси, прогонвайки или затваряйки много от тях.
Появи се нов елит, който замени много от олигарсите от годините на Елцин. Това бяха личности, близки до Путин, датиращи от дните му в КГБ или когато той беше заместник-кмет на Санкт Петербург през 90-те години. Поради близките си връзки с Путин, те успяха да получат контрол над важни сектори на руската икономика и станаха ръководители на държавни компании, които се разраснаха след национализацията на активите на много от бившите олигарси от ерата на Елцин.
Майкъл Робъртс, 24may.bg
Майкъл Робъртс работи като икономист в лондонското Сити повече от 40 години. Наблюдавал отблизо машинациите на глобалния капитализъм. В последните години той написа редица книги – „Голямата рецесия – марксисткото виждане“ (2009); „Дългата депресия“ (2016); „Маркс 200: икономическата теория на Маркс (2018). Публикувал е множество статии в различни академични икономически издания и статии в леви издания. Има блог, в който прави редовни анализи на икономиката на съвременния капитализъм – https://thenextrecession.wordpress.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар