Следващият етап на руската специална военна операция вероятно ще се развие в направлението Николаев-Одеса и около старинния руски град Харков
През последните шест месеца, започналата на 24 февруари т.г. руска специална военна операция (СВО) на територията на Украйна, протича в два етапа: първият имаше за цел смяна на украинското правителство от вътрешни сили с подкрепата на руски части и последващо мирно договаряне, а вторият - освобождаване на Донецка и Луганска области от властта на националистическото киевско правителство.
Преди началото на СВО Русия довежда по определени канали до знание на украинския президент своите условия, за да няма въоръжен сблъсък между двете страни. Условията са следните: Крим остава руски, Киев признава като самостоятелни републики обстрелваните в продължение на осем години ЛНР и ДНР, при които са убити около 14 хил. техни граждани, повече от които вече с руски паспорти, отказва се от НАТО и приема неутрален статут. При удовлетворяване на тези условия военни действия няма да има и Украйна запазва възможността за самостоятелно развитие така, както тя го разбира.
Американското разузнаване своевременно предоставя на украинския президент пълна информация за руската готовност за навлизане в страната.
Президентът не уведомява за това парламента и не съобщава на народа си за предстоящото изпитание. Необяснимо е защо е постъпил така. Дали то е негово самостоятелно решение или му е дадена информация, за да предприеме изпреварваща операция, за която армията вече е подготвена? Днес обаче на неговата съвест тежат десетките хиляди убити, ранени, безследно изчезнали и пленени, както и съдбата на милиони хора, емигрирали в чужбина.
Първият етап не успя, независимо, че руските десантчици завзеха важното летище Гостомел, близо до Киев, с което осигуриха подкрепа на силите, които е трябвало да извършат смяната на украинското правителство. Причините за проваления етап не са известни и едва ли в скоро време ще станат публично достояние. След неуспеха руските части са изтеглени от околностите на Киев и е обявен нов, втори етап на СВО - освобождаване на двете самопровъзгласили се републики в техните административно-географски граници.
След около три месеца бойни действия Луганска област (площ 26 700 кв.км) е освободена, а към края на шестия месец преобладаващата част от Донецка (площ 26 500 кв.км) също е без присъствие на въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Същевременно е завзета около 20% от Харковска област (площ 31 400 кв. км), почти толкова от Запорожка (площ 27 200 кв. км) и цялата Херсонска (площ 28 500 кв. км). Общата завзета площ е около 95 000 кв. км., на която са разположени големи градове с мощна добивна и преработваща промишленост, както и цялото крайбрежие на Азовско море с важните пристанища Мариупол и Бердянск.
Завзетите територии активно се усвояват. Създават се военно-граждански администрации, чието ръководство се поверява на местни специалисти и на изпратени ръководители от някои руски области. Доставят се местни и от Русия материали за ремонтиране на сгради, преди всичко училища и болници, изгражда се нов жилищен комплекс в Мариупол, възстановени са пристанищата в Мариупол и Бердянск, издават се руски паспорти на желаещите, училищата се подготвят за учебната година по руски програми и с над 5 млн. руски учебници, сменят се телефонните и телевизионни оператори, изплащат се пенсии и заплати, а редица промишлени предприятия се подготвят за производство - за тях, както и за нуждите на населението, ще се използва електрозахранване и от Запорожката АЕЦ, същата чиято електроенергия Киев предлагаше евтино на Европа. По родните места се завръщат все повече хора, някои дори заплащат, за да преминат през украинските блок-постове.
Успехите на руския контингент са постигнати с личен състав от около 150 000 бойци, т.е. три-четири пъти по-малък от този на ВСУ, но с многократно превъзходство в артилерия, РСЗО и ракетни комплекси. Това съотношение налага съответна тактика за водене на сраженията и на двете страни. Руските части, след понесените първоначални загуби, не предприемат настъпление преди пълно огнево поразяване на противника, което означава нисък темп на настъпление и значително по-ниски загуби на хора и техника - такива има и в хора, и в бойна техника, но са несравнимо по-малки с тези на ВСУ.
Три са факторите, които позволяват на руския контингент бавно, методично и непрекъснато да настъпва, разрушавайки постепенно силно укрепените отбранителни полоси в огромните агломерации на Донбас: стратегическата инициатива, умелите и самоотвержени действия на бойците и превъзхождащата огнева мощ. Особено значение има владеенето на инициативата от руския ГЩ. Тя се изразява в настъпление с малки сили и с активно огнево съпровождане едновременно на няколко неочаквани за ВСУ и направления. Това налага ВСУ непрекъснато да прехвърля войскови части за неутрализирането им, като на практика се получава така, че ГЩ на ВСУ не е в състояние да формира силна групировка за провеждане на значителна настъпателна операция, въпреки численото си превъзходство. В редица случаи, когато ВСУ започва формиране на ударна групировка, с дистанционни ракетни удари по местата за средоточаване, части от нея (команден пункт, войскови части, складова база) се унищожават и замисълът се проваля - ВСУ са принудени да воюват по наложената им тактика от противника.
През изминалите шест месеца ВСУ показаха много добра организация и водене на отбранителни боеве, но не успяха да осъществят нито една настъпателна операция. Това, което често се обявява за подготвяно контранастъпление или нанесени контраудари, си остава само пропагандна акция. Изключение правят няколко отделни удари от местно значение, като разрушаване на мостове и складове в Херсонска и Запорожка области с артилерия и РСЗО, но без движение на мотопехотните части. На такива отделни удари киевската пропаганда придава дори стратегическо значение.
Тя обаче премълчава огромните загуби в техника и личен състав от масираните артилерийско-ракетни удари, при които се понасят сериозни загуби - често батальоните губят до 50-60% от личния си състав. Тези загуби се попълват с наскоро мобилизирани и необучени бойци, част от които се предават в плен или дезертират. Има случаи на разстрел на отстъпили от позицията си, например, в средата на август нацбатальонът "Кракен" показно разстрелва 100 бойци от разгромената 58-ма мотопехотна бригада за самоволно напускане на сражение за укрепения район Уди в Харковска област.
Само допреди месец-два за самоволно напускане на боя на бойци от ВСУ не можеше и да се мисли. Напоследък такива случаи има все по-често, което говори за моралното състояние на повечето мобилизирани - от началната 300-хилядна кадрова армия са останали около 20%. Недостатъчната подготовка на мобилизираните е важна причина за неефективно използване на непрекъснатия поток от западно оръжие, което не води до очаквания прелом в бойните действия.
За реалното състояние на ВСУ не се говори, но пък в Киев са ненадминати в пропагандата. Използват се постановки и явни лъжи, изричани дори от самия президент, които с удоволствие се подхващат от западните медии, в това число и от нашите - няма ден без поредната декларация на президента Зеленски, твърде често представляваща общи съображения или твърдения, нямащи нищо общо с реалната обстановка на бойното поле. Фрапиращ пример е случаят със Запорожката АЕЦ, завзета и охранявана още в началото на СВО. В нея работи украински персонал и 15 руски ядрени специалисти, а се охранява от руско военно подразделение.
През последните седмици централата се обстрелва от украинската артилерия, която не може да повреди енергоблок, но може да разруши съоръжения, осигуряващи нормалната работа на шестте енергоблока, както и част от бетонните контейнери, в които се съхранява отработено ядрено гориво. Разрушаване на част от тях би довело до радиоактивно заразяване. Вероятно поради това в близост до централата Русия разположи отделен полк за радиационна, химична и биологична защита.
Твърдението, че централата се обстрелва от руски части, е пълен абсурд - може ли изобщо да се допусне, че те обстрелват собственото си охраняващо подразделение и собствените си ядрени специалисти.
Експерти допускат, че една от предполагаемите причини за обстрелването и за яростната украинска пропаганда, свързана с него, е това, че Киев не е отчитал на МАГАТЕ пълния обем на отработеното ядрено гориво и се стреми да не допусне до него нейните специалисти, които биха могли да установят реалното състояние. Известно е, че отработеното ядрено гориво е подходящо за изработване на радиологично оръжие, т.е. на т.н. "мръсна" ядрена бомба. В този аспект нека напомня за провежданите ядрени изследвания в Запорожката АЕЦ и в лабораториите в Киев и Харков, както и за акцията на диверсионна група със задача да изнесе документи и материали от Запорожката централа, завършила с пожар в една от сградите.
Твърди се, че случаят с Запорожката централа има и друг аспект, според мен малко вероятен, но все пак... Ако бъде разбит контейнер с отработено ядрено гориво, радиоактивното заразяване би обхванало и територията на страни-членки на НАТО, като Словакия, Унгария, Румъния, а при определени условия и България. В такъв случай НАТО, позовавайки се на чл. 5 от Вашингтонския договор, може да се намеси в СВО на страната на Украйна, което е отдавнашна мечта на Киев, но което означава като минимум война НАТО-Русия на европейския континент, което американците засега не планират.
Загубили значителна територия и без каквато и да е възможност да я върне обратно, през последния месец ръководството на Украйна предприема активна диверсионно-терористична дейност. Видимо добре е поработила групата от 20 специалисти по диверсии и вербовка от състава на английската SAS (Special Air Service), пристигнала в Киев в края на април т.г. Две са причините за активизиране на такива действия от украинското ръководство. Първата е да се демонстрира на Запада, че страната все още има сили и възможности да отговори на желанието му за активно противодействие на Русия, да оправдае огромната финансова и военна помощ и да иска все по-голяма. Втората е не по-малко важна - желанието да се създаде страх в хората.
Диверсиите в тила на врага е нещо нормално по време на война и твърде често дори е крайно необходимо да се унищожи важен склад и да се прекъсне снабдяването на войските или да се разруши мост, за да се попречи на очакван маньовър на противника. Но убийствата на хора, независимо от причините за това, вече е тероризъм и ако той се извършва с разрешението на държавна институция, става държавен.
Нима не е тероризъм обстрелването на населени места, в които няма руски части и в които е останало само гражданско население - с това се убиват хора и се разрушават сгради?
Не само че се обстрелват, но и дистанционно се минират с десетки хиляди международно забранени 80-грамови пехотни мини ПФМ-1 "Зелен папагал" (дължина 12, ширина 6 и дебелина 2 см) - при настъпване се откъсва стъпалото на крака, а при вземане китката на ръката. Извършват се покушения срещу ръководители на новите военно-граждански администрации в Херсонска и Запорожска области, както и на известни личности, приели да работят с новата власт. В това отношение трябва отделно да се посочи убийството на дъщерята на известния философ Александър Дугин, извършено на 20 август на руска територия.
Интересно е, че веднага след него е заявено, че то е дело на "руски партизани", т.е. на територията на Русия вече имало изградена нелегална структура, чиято задача е борба с руското правителство, всяване на съмнение в неговата политика и на страх сред хората. Оказа се, че не са замесени измислените "руски партизани", а руското контраразузнаване само за денонощие и половина доказа, че убийството е дело на украинските спецслужби с пряк изпълнител украинска гражданка, преминала в Естония след като инициира взрива в автомобила на Даря Дугина.
Става ясно, че диверсиите в Крим срещу щаба на Черноморския флот, предотвратения опит за удар по Кримския мост, убийствата на ръководители от военно-гражданската администрация и това на наложилата се вече като философ-консерватор и перспективен журналист Даря Дугина са звена от добре обмислена операция. Като замисъл тя едва ли е дело само на украинсите спецслужби, но като реализация вече очертава нов аспект в развитието на СВО. Животът обаче отдавна е доказал, че с акции на сплашване не може да се спре започнал вече процес и че те са израз единствено на безсилна злоба.
В по-широк аспект злобата не е насочена срещу философите Дугини като физически лица, а срещу тяхната четвърта политическа теория, появила се след марксизма, фашизма и либерализма и имаща за цел замяна именно на последния с многополюсен свят, в който различните цивилизации (православна, ислямска, китайска, индийска и други) ще се развиват и съществуват на базата на своите традиционни ценности. Именно от четвъртата политическа теория произтича концепцията за морално сплотяване и защита на руския свят, залегнала в основата на руската външна политика.
Впрочем нима само Русия проявява желание да сплотява, помага и защитава своите граждани?
Не правят ли това и други страни? Например, нашата, чрез Агенцията за българите в чужбина. Тогава защо е толкова неудобна за Запада концепцията за "руския свят"? Неудобна е не толкова тя, а намиращата все по-широко разпространение четвърта политическа теория на Александър Дугин, защото тя става алтернатива на либералния политически модел, чиито носители са готови на всичко (примерът с Украйна), за да запазят своето световно лидерство.
Навярно убийството на Даря Дугина ненапразно е извършено в навечерието на националния празник на Украйна на 24 август. Възможно е една от целите да е предизвикване на Русия за нанасяне на ответен удар, например по граждански обекти в Киев, който би я поставил в неизгодно положение пред света. Ненапразно украинският президент няколко пъти предупреждава за руски „провокации” именно във връзка с националния празник. В това отношение е показателно съобщението, че е желателно чуждите посолства да се преместят по-близо до сигурни бомбоубежища. Руски „провокации”, за които алармираше Киев, не се случиха, но на 24 август бяха нанесени десетки ракетни удари по военни обекти на цялата територия на страната и особено по западната ѝ част.
Във военно отношение специалната военна операция няма да завърши в близките месеци.
Предстои окончателно завземане на Донецка област, за което е необходим пробив и ликвидиране на укрепената полоса Сверск-Соледар-Бахмут и превземане на укрепената агломерация Славянск-Краматорск. След нея се простира открита степ до Днепър, на която е трудно да се изгради отбранителна полоса.
Напоследък прави впечатление увеличаване на руските сили в Херсонска област и нанасяне на удари около град Николаев, а на 23 август руски части вече са на територията на областта, завземайки район от 12 кв. км от нея. Според познаващи този регион завземането или блокирането на Николаев е ключ към завладяването на Одеса.
Назряват събития и около Харков. Изглежда украинското ръководство му готви съдба, подобна на тази на Мариупол. От града вече са изнесени в Западна Украйна около 200 от планираните 800 крупни промишлени предприятия основно в Лвовска област, при това заедно с най-важните специалисти. Това означава, че градът ще бъде защитаван и подложен на разрушителни удари така, както напълно или частично бяха разрушени почти всички населени места в Донбас. Същевременно Киев, след като хората от контролираната от него територия не послушаха призива да се евакуират на запад, започва да изключва електрозахранването и водата, за да ги принуди да направят това.
Все по-усилено се говори за евентуален военно-политически съюз Полша-Украйна.
По всяка вероятност той е английски замисъл. Допустимо е, защото Лондон многократно е доказал способността си да организира операции едновременно във вреда на стара Европа и на Русия. Без Одеса този евентуален съюз става почти безпредметен, а с нея се оформя регион от Балтика до Черно море, с който континента се разделя на две части и Русия се изолира от западната му част. Това е насочено не толкова срещу Русия, колкото срещу Западна Европа - икономически, без руските ресурси и пазар, тя не може да бъде конкурент на САЩ и става напълно зависима от тях.
За Русия, която, въпреки че отчетливо се ориентира на изток и юг, това би имало важно значение и затова едва ли ще се съгласи в Одеса да се разпореждат поляци. Следователно следващият етап на СВО вероятно ще се развие в направление Николаев-Одеса и около старинния руски град Харков.
О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар