Пусти франкофонци станали англосаксонци

Който още не се е изказал по темата, вече е в ролята на аутсайдер и трябва да побърза. Приказките за инфлацията и студената зима изведнъж изгубиха актуалност... 

 

Смъртта на кралицата отвори за фейсбук България ново поле за свръхекспертиза. Подобна на разбирачеството от футбол и Ковид.

Освен това се промъкнаха нотки на покруса. Разговорливи и мълчаливи взеха да се надпреварват в некрологописането. Едни отдаваха заслужена почит на една от най-влиятелните жени на 19 и 20-и век. Други, от средите на бегемамите (имам предвид едноименния сайт), просто възкликнаха: „Бог да прости горкото бабе!”

Оказахме се някакви топроялисти.

Винаги съм се учудвал на смелостта на някои, които лепят етикети на  нашия шарен на шевици, светоусещания и политпредпочитания народ. Първо Желю ни обяви за франкофони. После, вече в ЕС, ни причислиха към германофилите, на които Германия акцентирано ще помага. Напоследък с изненада установих, че в България гъмжи от натовци-русофили.

Един от последните даже скъса интернет мрежата: „Почина кралицата на Великобритания Екатерина Втора”.

Смятам, че разбирачеството и сеирджилъка са двете движещи сили на българина. Даже сайтовете спряха да излъчват каквото и да било друго освен безкрайни писания по темата за смъртта на нейно величество.

Появиха се и превъзбудени хора, които разказаха как като били в Лондон един път видели кортежа й. Което ги издига в ранг на лично познаващи я. Както и такива дето били на един форум с принца, а вече новия крал Чарлз.

Който още не се е изказал по темата, вече е в ролята на аутсайдер и трябва да побърза. Защото приказките за инфлацията и студената зима изведнъж изгубиха актуалност. Не са интересни дори в навечерието на изборите и без това безпрограмните ни политици.

Но от друга страна – нищо изненадващо.

Просто „Пустите клисурци станали московци, а  панагюрци – донски казаци” стана „Пустите франкофонци станали англосаксонци”.

Чудно! С Великобритания историческа дружба не сме имали. Даже някои цитират Чърчил, който бил казал, че е най-добре калната тогава София да се изравни със земята чрез бомбен килим. (За което обаче писмени следи липсват.)

А пък патриархът на българската литература Дядо Вазов е написал за Лорд Биконсфилд, който отричал Баташкото клане и наложил несправедливите решения на Берлинския конгрес, следната епитафия:

„Лорд Биконсфилд умря,

изчезна в тъмний мрак

и всичко честно се засмя

 от Лондра до Батак.”

Какви сме, що сме и ние не знаем. Важното обаче е да имаме мнение, на фактите – майната им.

Важни са само емоциите.

А те са реалната опасност за изборите, за които се иска разум. 

 Чавдар Цолов, Banker.bg