Това не е ли развит социализъм?

Като ще се взима от всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите ли ще се раздава, или на всекиго според труда? 

 

От Евростат пак ни изтипосаха редом с Румъния като първенци по сиромашия. 

В риск от бедност и социално изключване били 32% от българите, което е значително повече от 21.7% като среден дял за Европейския съюз. Но, представете си, в Чехия и Словения са на обратния полюс с по 11 и 13%, а уж деляхме половин век заедно залъка и наливахме основите зад Желязната завеса. Сега обаче и новият съюз, в който се оказахме, ще връща май социализма с грандиозен пакет от намерения.

Европарламентът прие единни правила за адекватност на възнагражденията, които да гарантират, че минималните работни заплати във всички страни членки ще осигуряват достойни стандарти на живот и труд. Отделните държави следва да насърчават колективното договаряне на заплащането, както е в шест от тях, макар че определянето на минимална работна заплата ще остане национална компетентност. Не е дадена точна формула на минималното възнаграждение, но са налице рамки в тази насока, като се вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. Може да се ползват кошници от стоки и услуги на реални цени, или стойността да бъде определена на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.

Законодателството е мотивирано с "подобряване на условията на труд и живот на всички работници в ЕС и насърчаване на икономическия и социалния напредък". Това го слушахме до втръсване при социализма, а се оказва че пак сме в революционна ситуация. Както казва съдокладчикът по директивата Агнес Йонгериус от Нидерландия, "цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни, хората наистина се борят да свържат двата края - нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща".

От Еврокомисията пък представиха по ленински жалоните на НЕП-а за спешна и драстична намеса на енергийните пазари. Въвеждат се защитени тарифи и регулирани цени на тока под себестойност и за малките фирми, изземват се свръхпечалбите на електроцентралите в полза на уязвимите потребители, въвеждат се мерки за пестене на електроенергия в пиковите часове през зимата. Това щяло да успокои и уравновеси пазара, което същата Еврокомисия упорстваше години наред да постигне с точно обратните мерки - либерализиране, чрез освобождаване на цените и регулирането им на борсов принцип.

Зад това салто мартале стои Путин, който ползва газа като оръжие, поставяйки Европа "в тези извънредно необичайни времена", поясни Урсула фон дер Лайен. И призова за солидарност с лошата новина, че "епохата на евтините изкопаеми горива е приключила". Както каза и Макрон, времената на охолство и безгрижие свършиха, свободата си има цена. Който живял нашироко, живял, оттук насетне ще трябва да опъва каиша, за да е свободен.

Остават обаче онези неясноти за границите на свободата, които с падането на Берлинската стена уж бяха изчистени. Като ще се взима от всекиго според възможностите, на всекиму според потребностите ли ще се раздава, или на всекиго според труда? Минимално свършената работа достатъчна ли ще е за получаване на минималната заплата, че една огромна част от материала живо се интересува от този въпрос? Да не се окаже, че определянето на минимална заплата ще подмине достойния живот, за да стигне достойна инфлация в резултат на паникьорския популизъм? Че икономисти много, но безплатен обяд няма и папкането ще е пак според акъла, моженето и труда. 

 Огнян Стойчев, Banker.bg