Като пирон в главата ми са забити думите на дисидента Георги Марков, че ако комунизма някога отиде на запад, той ще бъде десет пъти по-лош.
Острият ум на Марков е прозрял две неща. От една страна, че не социализма е лош сам по себе си, а ръцете, които го направляват го израждат. Затова и Марков от комунист става дисидент на това течение. В мен се таи и силната убеденост, че личности като Вапцаров, Смирненски - хора идеалисти - при сблъсъка им с реалността, с израждането на идеята за братство (макар и тя да бе частично изродена, а в своята останала голяма част даде благодат на народа, особено сравнявайки я спрямо времената, в които живеем днес), та при сблъсъка на идеалистите с реалността, навярно и тях щеше да обърне. Но друго е важно, че не само социализма прави хората, но и хората правят социализма.
Това ни казва и Марков. Че когато идеята за равенство и братство между хората навлезе на запад, ще се нагледаме на страшни гнусотии. Няколко десетилетия по-късно вече сме свидетели на това. Неолиберализмът, който в своята същност проповядва точно идеалите на единно равно общество, но силно изкривени до изроденост на същите, плъзна бавно по света. То не е същинска форма на комунизъм, както и социализма не бе същинска негова форма, но те ясно разкриват как едно течение придобива различни украски спрямо почвата, в която вирее и спрямо целите, които гони.
В този ред на мисли, макар част от хората в страната ни да проявяват склонност към извратении и да поклонничат на неолибералната идея, тя като същност няма почва у нас и никога няма да има. Никога и в западната си форма. Това и ни казва Марков - една идея се разкрива спрямо хората, които я проповядват. Теза и нейното доказателство във времената днес, които донякъде оборват твърдението на Маркс, че действителността оформя хората.
Вижте какво се случи с неолибералната доктрина, когато достигна източна Европа. Част от хората в народите от Източна Европа се подлъгаха (къде от дълбоко вродени комплекси, къде от умствен дефицит) по тази идея, но останалите я посрещнахме като издигнахме пред нея стена. Ударът на Русия е много по-малко териториален, много по-малко ресурсен, отколкото идеен. Русия не напада. Русия нанася ответен удар срещу една изкривена, изродена доктрина, която превзе Европа и която, благодарение на Русия, няма да превземе източната й част. А кой знае, може и да бъде изтласкана от Европа.
Тази доктрина напада подмолно, лицемерно, прикрито зад ценности, които не отстоява, играейки си със слабостите на хората. Русия е просто изразител на чувствата на голяма част от източните народи. Просто тя е единствената, която има ресурса да се опълчи срещу помията, която залива вече и нашият свят. Вече виждаме как националните движения се навдигат из цяла Европа. Вижте какво се случва у нас. Разцвет на националните партии и движения; рязко връщане към българското; капсулиране.
Единственото хубаво, което ще донесе неолиберализмът на света е, че народите ще се погнусят от него до мозъка на костите си и ще погледнат обратно към корена си.
Персефона Коре
Няма коментари:
Публикуване на коментар