Най-после, след отлагане заради пандемията, голямата звезда на френския шансон Мирей Матийо ще стъпи за първи път в България. Тя ще изнесе концерт в зала 1 на НДК на 24 октомври.
Датата е малко по-рано от последната обявена, защото от турнето на певицата са отпаднали концертите в Русия, които не е възможно да се осъществят в момента.
Поколения по света и у нас са израснали с музиката на 76-годишната Мирей Матийо – една от малкото западни звезди, която беше допускана в родния радио и телевизионен ефир. Може би, защото не криеше симпатиите си към някогашния Съветския съюз, изнасяше концерти там и се радваше на издаването на грамофонни плочи в многомилионен тираж...
Този флирт продължи и когато държавата мастодонт се разпадна. На 1 ноември 2008 г. Мирей Матийо беше гост на Владимир Путин, тогава министър-председател, и изнесе концерт в негова чест. През ноември 2010 г. певицата беше удостоена с руски медал за приятелство от президента Дмитрий Медведев.
В половинвековната си музикална кариера Матийо е записала над 1200 песни на 11 езика, включително китайски, японски и фински, за който казва, че особено я е затруднил. Има продадени албуми в тираж над 150 милиона. Навсякъде, където гостува, французойката държи да изпее поне една песен на езика на съответната страна. До ден днешен помни текстовете наизуст.
Мирей Матийо е причината хиляди младежи у нас да изберат да учат френски език през 60-те и 70-те години на миналия век, а момичетата масово да отрежат косите си в нейната характерна къса прическа с прав, подвит навътре бретон, и да оставят плътни веждите си, вместо да ги изскубят според тогавашната мода.
Върху своя стил – като визия, поведение на сцената и начин на пеене – Мирей работи дълго и упорито. Тя прави всичко възможно да се отличи от жената, на която в началото подражава - „уличното врабче“ Едит Пиаф, макар че самата нея я наричат „Врабчето от Авиньон“. Нищо чудно – висока е едва 1,53 м и тежи само 45 кг. Носи обувки 33-ти номер. Но гласът, излизащ от това малко телце, е дълбок, кадифен и докосва сърцата по неповторим начин.
Пътят на Мирей Матийо към световните сцени никак не е лек. Тя се ражда през 1946 г. в Авиньон като най-голямото от 14 деца в бедното семейство на каменоделец. Баща й Роже изработва надгробни плочи, както са го правили три поколения преди него. Живеят в дървена барака близо до гробището, която сменят с малко по-сносно жилище, отпуснато им от общината, когато децата стават 8. Когато каката е на 15 г., им дават петстаен апартамент и тя за първи път се къпе във вана.
Роже е неосъществен певец и именно от него Мирей наследява музикалния талант. Когато тя е на 4 години, по настояване на баща й за първи път пее в църквата на Бъдни вечер.
В училище момичето не се представя добре – страда от дислексия и пише с лявата ръка, което е недопустимо от тогавашна педагогическа гледна точка. На 14 години напуска училище и започва да лепи пликове във фабрика. С парите подпомага семейния бюджет и плаща уроците си по пеене.
Матийо се явява на годишния певчески конкурс в Авиньон през 1962 и 1963 г., но губи състезанието. През 1964 г. обаче го печели с песен на Едит Пиаф. Наградата й е пътуване до Париж и прослушване за телевизионното шоу за таланти Jeu de la Chance. Тя изпява две песни на Пиаф, облечена в черна рокля като нея, но не успява да впечатли журито. Останалите участници се присмиват на провансалския й диалект и на разбъркването на думите, характерно за дислексията, но публиката я харесва.
Певицата прави пробив през 1965 г., когато неин импресарио става Джони Старк – опитен професионалист, работил за певци като Едит Пиаф, Ив Монтан, Джони Холидей и откривател на Далида. Той се заема с преобразяването на Врабчето от Авиньон – учи я на парижки акцент, правилно дишане, танци, измисля външния й вид, урежда й записи и участия в телевизионни програми. Не я оставя на мира, докато не я извайва като своята Галатея. Мирей има време само да работи и да спи, никакъв личен живот. Тя приема това положение, защото иска да измъкне себе си и семейството си от бедността. През 1968 г. Мирей е вече звезда. Изнася концерти в култовата зала „Олимпия“, тръгва по световни турнета. Плочите й се разграбват от жадната за френска елегантност публика.
През 1978 г. става прототип на Мариан – символа на Франция. С тази чест са удостоявани Бриджит Бардо, Катрин Деньов, Летисия Каста. През 1988 г. Матийо пее на откриването на Летните олимпийски игри в Сеул. Носител е на титлата Кавалер на Ордена на Почетния легион от 1998 г.
Никога не се омъжва
Матийо избира кариерата пред личния живот. Тя никога не се жени и няма деца. Това не й пречи цял живот да поддържа няколко приюта за изоставени деца с увреждания. Колкото до подозренията, че е имала интимни отношения с импресариото си Джони Старк, за него казва, че й е като втори баща. Когато той умира през 1989 г. от инфаркт, го погребват в семейната гробница на Матийо.
Обича живота и той я обича
Ето те, мило бебе! И
имайте предвид, че няма да добавя "Пиаф". Защото има голяма разлика
между вас двете. Малката Пиаф вървеше по сенчестата страна на живота, а
ти, Мирей, ще вървиш по слънчевата страна. Ти обичаш живота и животът те
обича.
Морис Шевалие, френски актьор и певец (1888-1972)
Победителят трябва да спи, яде и работи
Когато
човек е влюбен, той не спи, не яде и не работи. Ако искате да станете
победител, трябва да спите, да ядете и да работите. Ето три гаранции за
вашия красив глас. В света няма чудеса.
Джони Старк, импресарио, в началото на кариерата на певицата
Посланик на френската култура в света
“Живот
на любовта” (Une vie d’amour) - това е песента, която изпяхме заедно и
тя ще остане завинаги наша. След Едит Пиаф тя се превърна в кралицата на
Франция. Не само като певица, като артист, а като човек. Тя е
посланикът на френската култура в света и посланик на света на
хуманизма.
Шарл Азнавур, певец (1924-2018)
Тя е съвършена жена
Тя
е съвършена жена, мое вдъхновение. С нея не просто е лесно да се
работи, с нея работата е забавление. Фина, нежна, вечна - тя е френската
жена.
Кристиан Лакроа, моден дизайнер
Славяна Манолова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар