Радвам му се на Стефан Янев.
Кога стана политик, кога овладя изкуството на словесните лупинги, кога се научи нищо да не казва и на всеки да угажда?
Ето например как Янев обсъжда темата „българско оръжие за Украйна“. Само да отбележа, че отдавна не става дума нито за оръжие, нито за Украйна. В тази тема става дума за лоялност към САЩ, за готовност да им се служи, за готовност да признаеш Русия за враг, който трябва да бъде смачкан. Това е днешният императив на Запада и при тази тема се проверява кой доколко е верен на този императив!
Ето така. България може да дава оръжие на Украйна, но принципно! Какво означава това? Това означава, че „може да дава, но може и да не дава“. Когато се наложи, ще дава, защото това е принципът. Ако никой не притиска България, може и да не дава, защото и тук има принцип.
Добре е да даваме оръжие, защото това е солидарност и защото бизнесът произвежда оръжие - следователно трябва да продава. Да ама, не е добре да даваме оръжие, защото нямаме излишно.
По въпроса за оръжието тук е важно да се мисли за националния интерес. И какъв е националният интерес? Да отбележа - за Соломон Паси например националният интерес на България е да се натъпчем с ядрено оръжие, но за много други националният интерес е да не разполагаме ядрено оръжие, защото ставаме мишена. Та кой и какъв е националният ни интерес?
Освен това президентът бил прав! Защо? Защото оръжието за Украйна не е въпрос от „днес за утре“. Какво означава това? Това означава, че днес трябва да се мисли дали да се дава оръжие, но утре може и да не се мисли. Тоест днес няма да имаме позиция докато утре не ни се наложи да имаме позиция.
Тази повратливост се компенсира от желанието когато стане дума за правителство „Български възход“ да преговаря най-напред с „Да, България“. Последната политическа сила е ястреб по въпроса за даването на оръжие на Украйна и това слага точка на Яневото изречение за оръжията. Важно е цялото сложно изречение да завърши с лоялност.
Наченки на гениалност при Стефан Янев има и при обсъждането на ново правителство. „Направата на правителство е важен жест към всички българи“! Разбирате ли? Това е хубаво, защото е жест! Защото трябва да се правят жестове към хората! Тук не става дума за принципи, за политически позиции, за виждане на бъдещето. Тук става дума за „направа“, за жестикулиране, за прилични пози!
Ама, какво да продължавам! Който иска да чуе ли прочете повече за балансираността, това върховно политическо умение, нека слуша bTV или да чете “Епицентър“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар