"Всяка икономика, която не е на достатъчно висок стадий от своето развитие, търпи само негативи от присъединяването си към еврозоната. Това е особено валидно за България."
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.
- Доцент Сарийски, има ли шанс България да избегне рецесията на фона на серия от новини, че водещи икономики в света навлизат в рецесия?
- Някакъв шанс винаги има, но според мен той е астрономически малък. Можете да добиете представа за общото объркване по тази тема ако направите сравнение между мненията на икономисти, които са с по-скоро реалистични възгледи за състоянието на икономиката и изказванията които идват от страна на служебния кабинет. Например служебният министър на икономиката каза, че България има историческия шанс да постигне растеж в настоящите условия. Но лично аз не виждам какъв е фундаментът на подобни очаквания. Виждате, че на пазарите на суровини ситуацията е меко казано неблагоприятна. Достатъчно е да сравните борсовите котировки, независимо дали става дума за въглища, природен газ и така нататък с тези, на които се сключваха сделки само преди година. Въпреки пазарната корекция през последните седмици (на фона на неблагоприятните очаквания за икономическата активност) цените остават доста по-високи отколкото преди 12 месеца. Въглищата например са с 60% по-скъпи, отколкото през миналия октомври, мазутът – 54% и т. н. Ако се върнем още по назад, когато повечето икономики можеха да работят с евтини енергийни ресурси, разликата е просто фрапираща. Това е причината, поради която голяма част от предприятията специално в Европа започнаха лека-полека да преустановят дейността си. В края на септември фалира един от големите германски производители на тоалетна хартия, с марката „Hakle“, като този случай далеч не е изолиран. Според допитване на федерацията на германската индустрия (BDI) над 1/3 от анкетираните 593 компании се страхуват за съществуването си заради високите енергийни цени. Вероятно най-същественият проблем е при предприятията, свързани с хранително-вкусовата промишленост – от производителите на земеделска продукция и заводите за изкуствени торове, до предприятията за крайна преработка. Немалка част от тях прекратиха дейността си през последните месеци именно заради скъпия природен газ. Преди около две седмици представител на Международния валутен фонд заяви, че светът е изправен пред най-големия продоволствен шок повече от няколко десетилетия.
- Допускате ли продоволствена криза?
- Продоволствена криза може да има в страни с нарушени доставки. При една пазарна икономика, каквато претендира да е и българската от доста време насам (макар да е трудно да я окачествим като такава) цените се определят на база търсене и предлагане. При това условие, ограничаването на предлагането по каквато и да е причина просто ще принуди пазара да потърси равновесие в точка с по-високи цени. Резултатът ще се изразява в общо ограничаване на потреблението на населението. При криза на предлагането в една планова икономика недостигът обикновено се изразява в това, че от една опашка от 100 човека, ще могат да направят покупки само първите 50. При пазарната икономика купуват всички, но в значително по-малки количества, отколкото са необходими за покриване на потребностите им.
- Заради високи цени?
- Направете една съпоставка с потреблението, което имахме до 1989 г. и това, през 2021 г. Само преди две седмици беше публикуван статистическия годишник на НСИ, според който сега средният българин потребява 1,6 литра мляко на месец. Това са около 50 милилитра на ден. За сравнение през 89-та година българите потребяваха 200 литра мляко на година, тоест почти половин литър мляко на ден. Потреблението само на мляко е намаляло почти десетократно. Аналогична е ситуацията при плодовете, зеленчуците, млечните продукти. Това е естествен резултат от понижената платежоспособност на българина. Винаги в период на ускорена инфлация, както е в момента, това се отразява допълнително върху доходите и платежоспособността, т. е. върху количеството и качеството на храната, която слагате на трапезата си. Оборотите в търговията на дребно в реално изражение вече са по-малки отколкото преди година. Това се получава заради високите цени и невъзможността на доходите да догонят тези цени. Инфлацията се увеличава с почти 18% на годишна база, а заплатите през второто тримесечие нарастват средно с 13,5 процента. Изпреварващият ръст на цените спрямо доходите води неминуемо до намаляване на потреблението.
Не на последно място трябва да кажем, че споменатото увеличение на заплатите е съсредоточено в една много малка част от българското общество. Пак според националната статистика, домакинствата с увеличени доходи за последните 12 месеца са едва едно от шест. Истината е, че реалните доходи намаляват и че потребяваме по-малко отколкото преди. Успоредно с това, консумираме по-некачествена продукция. Достатъчно е да вземете информацията за житото. Вече внасяме голяма част зърно от Украйна, което създава проблеми на местните производители от една страна заради дъмпинговата цена, а от друга страна заради занижените стандарти, които трудно могат да се сравняват с изискванията в Европейския съюз. Последствия от този компромис ще се усетят едва след няколко години. Проблемите със здравето при употреба на храна с ниско качество са нещо закономерно, но те не се проявяват незабавно. Също като при тютюнопушенето.
- Това води до натоварване на здравеопазването...
- Калпава храна и унищожено здравеопазване. България неслучайно е сред рекордьорите по смъртност.
- И един друг важен въпрос – държавата направи няколко аукциона, при които пласира дълг и все по-трудно това се случва. Какво е вашето обяснение и трябваше ли по-рано да се изтегли този дълг?
- На първо място, няма такова нещо като подходящ момент да се изтегли дълг, защото този дълг трябва да се връща.
- Но лихвата, при която е изтеглен има значение. А държавата напоследък пласира дълг скъпо.
- Лихвата винаги има значение, но нека да си дадем сметка че при нея става дума за един-два процентни пункта разлика. С толкова щеше да е по-евтин дългът, ако беше изтеглен преди половин година. Далеч по-важни са 100-те процента на главницата. Дали правителството ще похарчи заема по предназначение, за нещо което да подкрепи растежа и жизнения стандарт. От тази гледна точка трябва да се осмисли доколко е необходим този дълг и до каква степен е предназначен той да подпомогне икономиката и да повиши стандарта на българите. Едва след това може да коментираме дали моментът е подходящ или не.
- А в такъв случай трябваше ли да се тегли дълг според Вас?
- Преди да взема заеми, хазната трябва да събере това, което й дължат стопанските агенти. През юли бяха публикувани данните от Министерство на финансите за събираемостта от Данък добавена стойност към края на полугодието. Оказва се че приходите от ДДС върху сделки върху стоки и услуги в страната за първото полугодие не са помръднали. Абсурдно е да се отчитат същите постъпления по това перо колкото и през миналата година, при положение че оборотите в търговията на дребно нарастват номинално с 18-20 процента. Този дисонанс, означава като минимум, че там някой спи.
- Но предишното правителство се хвалеше с по-висока събираемост на приходите, то все още управляваше през първите шест месеца на тази година.
- Това е като да се похвалите с по-висок среден успех от училище. Само че в този среден успех влизат и предмети, които няма да ви вкарат в университета. При 1/6 увеличение на оборотите в местната търговия не може да се отчита нулев ръст на приходите от ДДС. Мисля че обществото трябва да получи адекватно обяснение за това разминаване между облагаемия оборот и събраните приходи и едва тогава да се говори за дълг. Защото този дълг ще го връща цялото общество, а не Министерство на финансите. Оттук нататък може да коментираме защо МФ тегли все по-трудно нови заеми. Кой инвеститор би кредитирал хазната, виждайки в какво блато затъва фискалната политика?
- Как ще коментирате именно водената фискална политика, която се оказва проблем за тегленето на дълг?
- За съжаление фискалната политика е далеч от здравия смисъл. Това поне показва анализът на повечето програми – от т. нар. Ковид-мерки, до последните стимули за компенсация на цените на горива и ръста на инфлацията. Ефектът от тях беше проинфлационен, тъй като държавата на практика се отказа от управлението на протичащите процеси. За да кажете, че имате активно управление, че предприемате работещи мерки в някаква посока, трябва да имате структурирани фискални стимули. Липсата на дескреция е контрапродуктивна, а ние не виждаме такава през последните месеци. Когато раздавате помощи на калпак, без да се съобразявате с доходите и потреблението по социални групи, ефектът е чисто наливане на пари в икономиката.
Като да гасите пожар с бензин. По този начин лицата с високи доходи получават по-големи помощи отколкото тези - с ниски доходи. Това само увеличава неравенството между тях и единственият ефект от раздаването на пари на калпак е именно по-бързото нарастване на цените в магазина.
Що се отнася до стимулите в по-дългосрочен план, виждаме че тяхната реализация куца. Достатъчно е да погледнете качеството на изпълнение на паважа пред Народното събрание. Дори пред сградата, в която се гласуват тези мерки, не можаха да се направи ремонт с приемливо качество, какво остава за по-сериозни проекти. В този смисъл сумите, изливани под формата на фискални стимули, са просто непродуктивни и проблемът там не може да се реши с повече пари. Всеки лев, вложен в една нереформирана система е като наливане на вода в пробито корито. Това може да ви увеличи сметката за вода, но няма да получите по-пълно корито. А кой би отпуснал заем, за да покрием тази по-голяма сметка?
- Всички тези мерки, за които говорите бяха приети от предишното правителство...
- Всъщност от парламента. Тези мерки се гласуват в Народното събрание.
- Но бяха предложени от предишното правителство. Като стана дума за парламента, имате ли притеснения относно приемането на бюджета за следващата година предвид това, че 48-ият парламент не е започнал работа и преговорите за правителство вървят трудно?
- Правителството предлага нещо като предварителен разчет. Какво ще излезе, зависи от договорките в бюджетната комисия и гласуването в НС. Мисля, че бюджетът ще бъде последна грижа на този парламент, тъй като вниманието на повечето партии ще се съсредоточи към това, как да се заявят като по-верни евроатлантици отколкото останалите. Това е и причината, поради която някои от тях заложиха ангажимент за оказване на военна помощ на Украйна още в предизборните си програми. По отношение на бюджета вероятно ще получим още от същото.
Приемането на мерките, за които споменах беше мотивирано от желанието на парламентарното мнозинство да си купи повече политическо време. Само така то можеше да прокара останалите мерки, за които беше отишло там. Същото нещо очаквам и при сегашния парламент. Ако се формира ново мнозинство, то водещата му грижа ще бъде засвидетелстването на България като най-верния член на НАТО, склонен да заеме по-предни позиции в украинския конфликт. Едва след това ще се занимават с всичко останало. Втората грижа ще бъде отново купуването на политическо време, за да се прокарат мерки и инициативи, с които обществото е дълбоко несъгласно. Извън водещата тема за Украйна, ще се говори активно за влизането ни в Еврозоната, което е в пълно противоречие с интересите и нагласите на българското общество и ще натовари бюджета с още по-големи разходи. С времето това ще ни натовари с допълнителни разходи по опазване на целостта на единната валута, което ще бъде тежък удар за най-бедната страна в ЕС.
- Но нали се очаква от 1 януари 2024 година да сме от Еврозоната или и вие ще изразите опасения, че това няма да стане?
- Силно се надявам, че това няма да се случи, защото ще се превърне в поредната катастрофа за българската икономика. Всяка икономика, която не е на достатъчно висок стадий от своето развитие, търпи само негативи от присъединяването си към еврозоната. Това е особено валидно за България.
- Но ако станем член на Еврозоната и при трудна ситуация няма ли да получим помощ, както това се случи с Гърция?
- Ха, ха...Знаете каква част от тази помощ стигна до гърците? Почти никаква. Тази помощ на практика отиде за удовлетворяването на вземанията на техните кредитори. Това бяха френски, немски, белгийски банки. Тези пари бяха отпуснати, за спасяване на кредиторите. Ако погледнете показателите на Гърция, ще видите че сега страната има двукратно повече дългове отколкото е нейният брутен вътрешен продукт. Всяка неподготвена икономика следва този сценарий. Просто някои вървят с по-малки крачки. Що се отнася до подкрепата на Европейската централна банка би било добре да си припомним как ЕЦБ подкрепи кипърските банки по време на дълговата криза. С писма и препоръки. Тогава Европейската комисия и Европейската централна банка „предложиха“ на банките в засегнатата страна да се спасяват самостоятелно и те изпълниха това предписание, спасявайки се с цената на частична експроприация на средствата на своите депозанти, въпреки че подобно решение е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост.
Основният ефект от влизането в еврозоната ще бъде улесняването на достъпа на Министерство на финансите до нови заеми, а мисля че обществото не би искало това. Никой от нас не е убеден, че тези пари ще се харчат за доброто на българите. Всъщност добрата страна на това да си извън еврозоната е действието на автоматичните спирачки, които осигуряват пазарите. Когато едно правителство води неразумна финансова политика, инвеститорите го наказват с увеличаване на лихвите и с отказ да го кредитират. Това мотивира правителството да търси варианти за намаляване на дефицита. Този дисциплиниращ ефект изчезва след влизането в Еврозоната, което всъщност е решаващата крачка към реализацията на гръцкия сценарий. Нещо, което българите не искат.
- В такъв случай когато има недостиг на средства, какво да се прави?
- Вече казах, че Министерство на финансите трябва да си събере борчовете. Защо ми задавате този въпрос?
- Защото някои икономисти твърдят дори, че може да се стигне до увеличение на данъците...
- Първо правителството трябва да си събере дължимите данъци. Не може просто да се отчита нарастването на общата сума на постъпленията и това да се представя като повишена събираемост. Разбивката по пера показва, че има още много да се желае в това отношение. На второ място, трябва да се запушат пробойните през които оборотите заобикалят хазната. НАП познава много добре тези пробойни и сумите които изтичат от там, но се ограничават с действия с меко казано скромен резултат. Достатъчно е да споменем за практиката на трансферно ценообразуване, която в много големи компании се прилага и досега.
Не на последно място, трябва да се промени самата структура на данъчните приходи. Високият дял на приходите от косвени данъци, съчетан с липсата на прогресия при корпоративния данък води до прехвърляне на голяма част от данъчната тежест върху населението и до възникването на компании-мастодонти. Това е в ущърб както на хазната, така и на българското общество.
Интервю на Кремена Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар