Най-глупавото нещо, което можем да направим сега, е да започнем да се успокояваме, че нищо страшно не се е случило. Случило се е.
Да, мостът ще бъде възстановен, да, ще бъдат включени и други вериги за доставки през освободените територии, но и те все пак ще трябва да бъдат обезопасени.
Това, което се случи има няколко аспекта:
Първо, украинците, използвайки типичната за терористите тактика, нанесоха символичен удар. Кримският мост е символ на това, че полуостровът е здраво свързан с Майка Русия и нищо не може да го откъсне от нея. Но за разлика от предишните нападения срещу Крим, това не може да се нарече информационна победа. И ето защо.
Защото, второ, днес Кримският мост служи преди всичко за военна логистика, снабдява нашата войска в посока Херсон. Нещо повече, както автомобилният път, така и в по-голяма степен железопътното трасе, по всичко личи няма да работят известно време. На фона на ситуацията край Херсон това може да се разглежда като последен щрих преди щурма на областния център.
На трето място, Киев демонстрира завидна последователност, за която мнозина (включително и аз) предупреждавахме от месеци. А именно - да вкара Украйна в 18-и век, без да се замисля как това ще се отрази на цивилното население. Мостове, язовири, топлоелектрически централи, тягови железопътни линии/гари и друга критична инфраструктура. Киев я унищожава методично и без морални угризения. А ние винаги си намираме някакво рицарско извинение. Ако искаме да спечелим, подобни извинения не бива да съществуват. А ние искаме ли да спечелим?
Отговорът, разбира се, не трябва да бъде емоционално спонтанен, но не бива да е и еднократно действие. Нека вече се борим по-усилено, истински, без оправдания за невъзможността да се взриви мост, по който се пренасят оръжия от Запада. Няма невъзможни неща, показват ни украинците.
Александър Коц, руски военен кореспондент, kp.ru, превод: Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар