Резултатите от изборите вече ги знаем. Какво обаче се случва след поредния вот.
Печелят ГЕРБ, които очакваха това. Очакваха го и всички. Проблемите идват оттук нататък. От „Продължаваме промяната“ заявиха, че с партията на Бойко Борисов няма да се коалират. Категорични в това бяха и Кирил Петков, и Асен Василев.
„Възраждане“ също няма да се коалират с ГЕРБ, съдейки по цялата им реторика, по призивите им да напуснем НАТО и ГЕРБ, да не въвеждаме еврото и т. н. Вероятно поради същите причини, и ГЕРБ не биха си вкарали такъв таралеж в гащите.
ГЕРБ - ДПС на пръв поглед не звучи толкова невероятна коалиция. Но тук стигаме до друго - към движението, водено от Мустафа Карадайъ, има създадено едно дългогодишно обществено, медийно и политическо дистанциране (да не употребя друга дума) - къде резонно, къде не, поради което всички други партии всячески се опитват максимално да се дистанцират от тях. Поне на думи.
БСП вече окончателно ще се самоликвидира ритуално, ако Нинова реши да се коалира под някаква форма с ГЕРБ, в частност с Борисов, та и това не е много възможен вариант.
Така че пред ГЕРБ остават като опции ДБ, които определено са съгласни с всеки да седнат на масата за преговори, важното е просто да прилапат поне едно министерско кресло и няколко други сладки позиции, за да са под една или друга форма в управлението. И партията на Стефан Янев „Български възход“, които обаче са с много малко депутати.
Втори са „Продължаваме промяната“, които направиха изказване сякаш са победители. Кирил Петков заяви, че гласуването показва „че хората искат промяна“. Явно е гледал изборните резултати в друга страна, а може просто отново да не сме разбрали какво иска да каже. ПП все още силно си вярват, а още по-силно се надяват да успеят да накарат другите да им повярват, макар да твърдят, че твърдо остават в опозиция. По-скоро се надяват ГЕРБ да не успее да сформира правителство, което е доста възможно, за да може театрално да стъпят на сцената, жертвоготовно предлагайки да оформят поредната безумна коалиция.
Трети, изненадващо за много, са ДПС - това може да е неприятно за доста хора, но от Движението проведоха (както всеки път всъщност) кампанията си разумно, тихо и позитивно, което не може да се каже за никой от останалите кандидати за парламента. Те отново са в ролята на играча, който демонстрира конструктивност. „Диалог“, подчерта и Карадайъ.
„Възраждане“ заеха четвъртата позиция, макар лидерът им Костадин Костадинов да очакваше много по-висок резултат. Те трудно ще са желан коалиционен партньор от когото и да е, а и силата им ще е в опозиция, очаквайки следващата вълна предсрочни избори, на която този път могат да избухнат по-категорично. Особено ако вероятното новосформирано правителство не успее по някакъв начин да минимализира щетите от кризата.
Пети са БСП, които продължават да се свличат все повече, но Корнелия Нинова упорито отказва да подаде оставка: „Резултатът ни не е добър, но няма да подаваме оставка“. За разлика от нея, членът на ръководството на социалистите Крум Зарков заяви, че свикването на заседание на Националния съвет на БСП е „последен шанс“ за бъдещето на левицата,, допълвайки: „Поисках тази оставка когато бяхме трети, какво да кажа, когато сме пети.
Междувременно Нинова е получила и призовка да се яви на разпит в прокуратурата по жалба на Кирил Добрев. Та, облаците около БСП, в частност около Нинова, не просто се сгъстяват, а заплашват да се превърнат в жестока градушка, която да помете и малкото им останали верни поддръжници, барабар с цялата партия.
„Демократична България“ едвам докретаха до шестото място. Язък им за скъпата кампания, за лъскавата им визия, за високопарните им думи, за мъките на Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева да се харесат на хората от малките населени места, включително и на един определен етнос. Остава под въпрос как точно са обяснили какви са приоритетите им, а именно съдебна реформа, електронни подписи, „Зелена сделка“ и прочее, докато стоящите пред тях бедни хорица, вероятно са броили стотинките си, надявайки се да им стигнат поне за хляб.
В последния момент „Български възход“ изпревари ИТН на Станислав Трифонов, и най-новата партия, с лидер Стефан Янев, успя да влезе в парламента. Доскоро обвиняван в проруски, буквално преди дни Янев заяви, че Путин е агресор, протягайки ръка за преговори към всички, заявявайки:. „Ние сме там, за да можем да работим“.
Предстоят интересни дни, в които тепърва ще видим колко струва думата на лидерите на влезлите в парламента партии, някои от които дали категорични обещания с кого няма да се коалират.
Въпросът обаче е защо дадохме поредната огромна сума за поредните избори, които за пореден път не доведоха до възможността за лесно сформиране на стабилно правителство.
И вероятно упражнението ще бъде повторено поне още веднъж, и още веднъж, и още веднъж, в условията на нови и нови кризи, докато пред урните вече не отидат само кандидат-депутатите и близките им.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар