Срещнала литературата жълтопаветника и се самоубила

Подобна тъпота като либералната не се отнася само до литературата. Те така възприемат целият свят - половинчато, непълно, едностранчиво, ограничено и тъпо... 

 

Срещнала литературата жълтопаветника и се самоубила.

От вчера чета всевъзможни жълтопаветни разсъждения върху една определена литературна творба, които разсъждения ярко демонстрират повърхностната способност на тези хора да възприемат околния свят. 

Става въпрос за произведението на Гогол "Мъртви души" и героят Костя Копейкин.  

Костя Копейкин е бивш военен, който живеейки в мизерия и бедност започва да граби богатите и да дава на бедните. За елементарната мисъл, за простия ум и за тъпата душевност тази история разказва за един разбойник, който ограбва хората и извършва престъпление. Такива са умозаключенията по творбата на българския либераст.

Да си седне. Слаб две. И по литература. И по живот.

Първото нещо, което се учи в училище е, че литературата е способ за разкриване на невидимото спрямо видимото. Затова не от всеки става писател. Да разкаже история може всеки, но да втъче в нея смисъл и дълбочина, друга гледна точка и да разкрие в лошия доброто, в лудия - нормалността, а в уважавания от всички - подлостта - това е тънкост, на която са способни само големите.

По логиката на българския либераст Разколников от Престъпление и наказание на Достоевски е прост убиец. Той не е човешко същество, на което му е писнало от неправдите в света, на които сме свидетели и днес, и което е взело в собствените си ръце решението на проблема - да убие източника на злото. 

Дон Кихот от творбата Дон Кихот  де ла Манча на Сервантес е просто един луд, върху когото да изливаме подигравките си. Той не е наивникът-мечтател, на когото до гуша му е дошло от делничната проста хорска прозаичност и е тръгнал да търси романтика в неосъществимия идеал. Той не олицетворява всеки отделен човек, който преследвайки мечтите си, може да бъде наречен луд.  И че изцелението от реалността е идеализма. Не.

И знаете ли кое е най-лошото? Най-лошото е, че подобна тъпота като либералната не се отнася само до литературата. Те така възприемат целият свят - половинчато, непълно, едностранчиво, ограничено и тъпо. И подобни интелекти създават нашата действителност. Действителност, в която няма донкихотевци, които следват своите идеали; няма убийци на злото като Разколников и няма костякопейковци, които ще вземат от богатите, за да дадат на бедните. 

Няма.

 Персефона Коре