Зима

Зима
Пролет

10 ноември 2022 г.

10 ноември 1989 г.: Тодор Живков сдава властта в партията и държавата

Тази дата се възприема и като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика

 

 

На днешния ден през 1989 г. се е провел Ноемврийският пленум на ЦК на БКП. 

Той освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и фактически в държавата), която той заема в продължение на 35 години.

Тази дата се възприема и като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети петнадесет месеца след пленума.

Десетоноемврийският пленум е определян като преврат (от Желю Желев) или като "конституционна смяна" на държавното ръководство (от Костадин Чакъров), а заедно с последвалите събития е наричан и "тихата революция".

Всичко това се случва и под натиска на външни фактори. С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветския ръководител. Различията взимат връх, когато Горбачов не одобрява прозападния курс на развитие, начертан в Юлската концепция от 1987 г., която залага опити за въвеждане на пазарни механизми и ограничена демокрация, където БКП да не е главен субект на властта, пише Banker.bg.

На пленума на 10 ноември вземат участие членове и кандидат членове на ЦК на БКП, Секретарят на БЗНС и Секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС, завеждащи отдели на ЦK на БКП, министри и председатели на областните народни съвети (съобщение на БТА в "Работническо дело", 11 ноември 1989 г.).

В дневния ред на Ноемврийския пленум има две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало“, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста генерален секретар на ЦК на БКП.  Въпреки опитите на Живков да остане председател на Държавния съвет като гаранция за постепенен преход, пленумът предлага на Народното събрание да го освободи и от този пост.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. В придобила за времето си популярност реч Славчо Трънски критикува Живков и най-близките му сътрудници. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.

На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника "Свети Александър Невски".

Тридесет и три години след Десетоноемврийския пленум и двадесет и четири години след смъртта на Тодор Живков все още оценките на това събитие са противоречиви.

- "Свалянето на Живков от власт на 10 ноември 1989 г. е извършено с цел да се удържи властта, но на практика дава начало на верижна реакция, довела до сриване на тоталитарната държава." (Михаил Груев, историк).

- "Промяната във властта е извършена от хора, чиято цел е да либерализират режима на БКП, но са далеч от мисълта за отказ от ръководната роля на партията или за промяна на икономическите отношения."  (Искра Баева, историк).


Няма коментари:

Публикуване на коментар