Преди 33 години (каква възраст само, Христова!) на 10 ноември 1989 г. властта в България беше сменена.
На мястото на еднопартийната държава с планова икономика дойде многопартийната държава с пазарна икономика. В началото смяната на властта беше организирана, след това като че ли властта премина в ръцете на народа (спомняте си многохилядният митинг на Орлов мост в София) след което властта отново, по особен и перфиден начин премина пак в ръцете на политиците – от различни цветове и партии. Но те така я харесаха всички заедно, че повече никога не я върнаха на същия този народ, който така отчаяно я желаеше.
Последва дълъг - и за някои нескончаем – преход. Всъщност, преходът завърши през 2001 г. и то по много ясен и категоричен начин. Имахме за трети път демократично избран президент, имахме седмо правителство също избрано по демократичен начин, цялата икономика беше приватизирана и преминала в частни ръце. Друг въпрос е - кой и защо получи даром огромната индустриална мощ на България, създадена с труда на цялата нация!
Но, каквото и да говорим, през 2001 г. преходът от една власт към друга беше завършен. Разбира се, много хора останаха излъгани в надеждите си и дълги години, дори до днес, очакват някак си този преход да приключи така, че те да бъдат доволни и щастливи. За съжаление трябва да кажем, че преходът отдавна завърши, но вместо да получим „Швейцария на Балканите“ (спомняте си за тази популярна мантра!), ние получихме Латинска Америка и то на Балканите. С всичките екзотики на това определение като гангстерски престрелки, политически убийства, тежка престъпност, новоорганизирана мафия, която бързо намери контакти със световната мафия, занемарено здравеопазване, образование и т.н. и т.н.
За успокоение на хората ще кажем, че много българи упорито се бореха (и продължават да се борят) за достигането на тази така желана от всички нас цел. А именно - силна държава, спазване на законите, просперираща икономика и намаляване на неравенствата. Казваме - мнозина се борят, но за съжаление трудно се достига този иначе така припознат от всички нас идеал.
Слава богу - за тези години успяхме да станем членове на ЕС, което донякъде успокои вълненията на българите, че няма да могат да пътуват, да работят и да учат където искат. Сега вече можем да пътуваме и да работим където искаме, стига да можем да си го позволим. Работата е там, че уплашени от несгодите на които не им се виждаше края, много млади българи напуснаха страната и отидоха другаде да си печелят хляба и да отглеждат децата си. Ние не само обеднявахме, но и намалявахме. И така - до днес.
Но все пак, понеже честваме особена дата, да не бъдем съвсем черногледи. Сега много хора (и то предимно млади) знаят как трябва да изглежда нашата държава така, че всички да живеем спокойно и щастливо. Вече са известни механизмите, които ръководят демократичната държава, не са тайна и тези мощни сили, които незабележимо, но много властно движат механизмите на нашата политика. И тъй като не сме докрай доволни от своя живот, нищо не ни пречи като имаме тези знания да се опитаме да поправим неправдите, които ни заобикалят.
Затова не е нужно много - трябва само да се замислим, да се вслушаме в здравия разум и да поставим интересите на закона и на България над всичко. И тогава - току виж сме успели. Все пак - не е краят на света!
Въпреки заплахите на някои учени, че може огромен метеор да удари Земята.
Аз мисля, че ако си оправим държавата - метеорът все някак си ще го избегнем.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар