Да премахнем Трети март, като национален празник - тази идея, която се чува и изговаря напоследък, налудничава ли е или е обичайното полягане пред неолиберализма?
Със сигурност не е първото, защото се предлага от безспорно авторитетни учени. Един от тях - историк, е пряк потомък на героя от Съединението - Аджелето, безспорно най-българския акт в Третата българска държава.
На поставения им въпрос в предаване по БНТ - защо да не направим националния празник на 1 юли, и двамата с водещия не знаеха, че явно ги иронизират. Да обясня на уважаемия историк - участник в предаването, че това е датата на Берлинския конгрес, който юридически и международно разкъсва новосъздадената в Сан Стефано България на пет части: васално на султана княжество на север от Стара планина плюс Софийския санджак, Източна Румелия - автономна област в Османската империя, Македония - изцяло под турска власт, Северна Добруджа остава в Румъния, Пиротско и Вранско - част от Сърбия.
Освен това Бесарабия (сегашна Молдова) става част от Русия. Санстефанският мирен договор фактически обединява целия наш народ в една държава и ако беше просъществувала, нямаше да водим четири войни за националното обединение и в тях да загубим 500 000 мъже, отделно прекрояването на границите и икономическата разруха. Спомнете си само картината на Христо Станчев „На нивата“ с босата майка, която кърми детето си до ралото - мъжът е загинал на фронтовете. Ако нямаше Берлински договор, Балканите не биха били „буре с барут“.
На 3 март възкръсва Третата българска държава. Това е резултат на война, която независимо от целите ѝ, прекъсва петвековната чужда тирания и осъществява бляновете на хайдути, комити, апостоли на свободата, на целия народ.
В памет на загиналите в тази война 70 000 руски офицери и войници и над 1500 опълченци, от които само на Шипка - 3100 руси и 535 опълченци, нашият народ издига повече от 400 паметника и забележете нито един от тях не е осквернен повече от 100 години (за разлика от тези на Червената армия).
Ако оставим на страна руските жертви (в унисон с евроатлантическите ценности) мисля, че българските опълченци ще се обърнат в гроба, ако сменим 3 март като национален празник. Между тях ще бъдат Димитър Петков (баща на Никола Петков), загубил ръката си на Шипка, четири знаменосци на Самарското знаме, бащата на българската армия Данаил Николов - пръв изкачил се на Шейновския редут, след като руските гренадири отказват да го атакуват поради огнения вал на турците и т.н. Ще се обърнат в гроба момчетата на майор Чиляев от Трета опълченска дружина, които на Шипка в критичния 11 август 1877 г., притиснати в гръб до гръб от турците, запяват „Шуми Марица“ и отбиват атаките.
Очаквам поредната подписки за премахване на паметника на Цар Освободител, за преименуване на „Ал. Невски“ (като че ли Св. Георги, Св. Никола, Св. Димитър и т.н. са българи ), както и прекръстването на улиците „Ген. Гурко“ и „Граф Игнатиев“.
И накрая - какви са националните празници на другите народи? Винаги са свързани с извоюваната независимост, като само във Франция и Китай - със социални революции.
А що се отнася до бясната русофобия, която се разгаря у нас, нека апологетите й прочетат разказа на Иван Вазов „Негостолюбиво село“. Поне него не можем да обвиним в липса на патриотизъм. И на този фон думите на Бисмарк: „Аз не бих жертвал и един померански гренадир за свободата на конекрадците от долния Дунав“.
А Трети март нека си остане нашият национален празник, защото ако искаш да унищожиш една нация, най-успешно това става като я лишиш от памет.
Проф. Младен Григоров, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар