Абсолютно разбираемо е неистовото желание на трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС да се върне хартиената бюлетина като метод за гласуване.
С помощта на хартията герберите ни управляваха повече от 10 години, като голяма част от обещанията им си останаха също на хартия. Примерно борба с корупцията, престъпността, повишаване на благосъстоянието на българите и прочие видими резултати.
Невидимите резултати от управлението на ГЕРБ са рязкото повишаване на личното им благосъстояние. Справка - скандалите около апартаментите на бившия Гербер № 2 Цветан Цветанов, мистерията около имотите на живеещия под наем бившия финансов министър Владислав Горанов, придобивките на бившия председател на НС Цецка Цачева... Дето има една приказка - няма да ни стигне хартията, да ги опишем.
Що се отнася до БСП, там ситуацията е пределно ясна. Партийната анемия е очевидна, липсва млада и свежа кръв. А твърдия партиен електорат, все още помнещ Роза Люксембург и Клара Цеткин, трудно се оправя с технологиите и интернет. Та когато се изправи пред машината за гласуване, получава тахикардия и айдее...
По-различно стоят нещата при електората на ДПС. Султанатът може да е отминал, но ирадето, ферманът и бератът са живи. Независимите и самостоятелни електорални единици продължават да се изживяват като поданици и да не правят нищо, ако някой не им каже точно кое кръгче да задраскат в "голямата бюлютина". С машинарията е по-трудно да се изпълняват заръките на ирадето. И по тази причина "вехтата книга" е за предпочитане.
Връщането на хартията като основен метод за гласуване извиква на дневен ред и някои по-специфични проблеми. Така, както я караме с избори през няколко месеца, много целулоза ще отиде за печатане на бюлетини. Защото те не са като късовете в рулото тоалетна хартия - да се къса само там, където не трябва. С всички произтичащи от това съпътстващи "казуси"...
Редно е да припомним, че за производството на хартия се използва дървесина. Още от китайската династия Хан, по чието време се е появила за първи път. Някои експерти са пресметнали, че за производството на един тон хартия за печат са необходими средно 3.5 кубически метра дървесина.
Освен това, от известно време насам хартиените бюлетини стават все по-дълги и по-дълги. Защото са в правопропорционална зависимост от броя на напиращите към парламента партии. И се появява проблемът с прегъването на бюлетината.
Сега, тук също има експертни становище, според които колкото повече се прегъва, толкова по-дебела става бюлетината. Прогресивното човечество работи и по този проблем. Например - през 2002 г. някакъв колежанин от САЩ доказал, че хартията може да бъде прегъната до 11 пъти. Десет години по-късно, този рекорд е подобрен от група студенти в Масачузетс, които правят 13 сгъвания. И така нататък.
Една от преките ползи при преодоляване на проблема с прегъването е, че с обогатяването на изборния си опит чрез хартиената бюлетина, избирателят постепенно вниква в древното японско изкуство оригами. Което, както е известно, иде от две японски думи: "ори” - сгъване, и „ками” - хартия.
Всъщност, да правиш избори направо си е изкуство...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар