Интересна логика на родните ибрикчии: ако нямаше “вето”, нямаше да ни мразят “братята македонци”.
Вече няма “вето” - но провокациите растат от ден на ден - просто защото “македонизмът” е омраза и иск към България по подразбиране. Очаквате “mea culpa” у нашите нагаждачи: че някой ще му дойде акъла и ще си каже “явно сме грешали и с подлизурство и национален нихилизъм не става”.
Нищо подобно. Сега вече има ново кресчендо: това, че някой громи, пали и скверни българските културни клубове не трябвало да “бъде фокус на медиите”. И явно не е - нескончаемите “войни срещу болести”, срещу глобалния тероризъм или в името на “правилните ценности” така или иначе ни заливат от сутрин до вечер.
Няма да коментирам що за негодяй трябва да си да даваш оценки на “качеството” на хората, защитаващи с риск за живота си истината за българските начала и дух в македонските земи днес. От какъв пиедестал, на каква основа, с какъв авторитет? Позор. Но нищо: скоро не само футболистите ще ни вземат, съвсем териториални са исковете - за някакво мнимо македонско малцинство у нас и за налагането на “предтечата” на, видите ли, българския език - “македонският”, както академично се разработва вече при гордата кандидат-членка на ЕС край Вардаро. Гнусна работа.
Ами не, няма да стане, “господа-срамуващи се-да-се-наречете-българи”.
За тия дето са загивали, за да го има българския дух и за да си либералствате и отцеругателствате днес на воля - за тях - няма да стане...
Няма коментари:
Публикуване на коментар