Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда и да подкрепи увеличаване на минималната работна заплата от 710 на 850 лева, майчинството и пенсиите във вторник, 22 ноември.
Тези предложения дойдоха от Корнелия Нинова и група народни представители от БСП. Те съвсем закономерно получиха силен отпор от бизнеса и ресорните министерства.
Отказът за увеличение на заплати и пенсии в очакване на тежка криза, е съвсем оправдан, но няма оправдание за заиграването на някои политически субекти с темата за доходите, която у нас винаги е много чувствителна. Предвкусвайки новите избори (вероятно през март), някои се опитват по доста нелеп начин да търсят подкрепа сред най-уязвимите. Защото не е нужно да си експерт, за да познава... основното икономическо правило: човек трябва да се простира според чергата си, държавата също!
Инак - увеличаването на заплатите, пенсиите, майчинството и всички други социални плащания, е повече от прекрасно. Или би било прекрасно, стига да разполагахме с необходимите ресурси.
Корнелия Нинова от години е в политиката, а и беше и министър на икономиката и индустрията, и вицепремиер, така че тези процеси и процедури би трябвало да са й ясни. Още повече, че служебното правителството няма да внася нов бюджет за 2023 г. и минималната заплата остава замразена на сегашното ниво от 710 лева.
БСП продължава да настоява минималната работна заплата да стане една втора от средната брутна заплата за предходните 12 месеца.
От партията твърдят, че ако минималната заплата не се вдигне сега със 140 лв. после ще трябва да се вдигне с 300 лева.
"При 710 лева минимална работна заплата, реално от работника или служителя се получават 549 лева след удръжка върху доходите, а линията на бедност за следващата година ще е 504 лева, тоест хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лева над новата линия на бедност. Кой ще обясни, че работят, но са работещи бедни, защото минималната работна заплата не им осигурява достоен живот?", заяви председателят на социалната комисия Георги Гьоков.
Като говорим за достоен живот, на БСП трябва да се обясни, че след вдигането на пенсиите, много пенсионери ще са по-богати от хората, които работят, за да платят тези пенсии.
Затова обаче не са виновни пенсионерите, а "традиционно" сбърканите ни модели.
Бизнесът предлага минималната заплата да се определя по механизъм, договорен със синдикатите. Причината е, че в седем икономически дейности са заети над 500 000 души, а в 22 (от общо 27) области средната работна заплата е под 1500 лева. И още - в 8 области средната работна заплата е под 1300 лв., а в 5 - под 1200 лева. Това означава, че ако се приеме минимално възнаграждение от 850 лв., ще се получи така, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71 процента.
Наскоро председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев обясни, че борбата не бива да е за минимална работна заплата, а за високи доходи. Тоест - всеки, на когото минималната заплата не му стига, има пред себе си два варианта: или да работи срещу средна заплата, или да работи на две места.
"Минималната работна заплата, както всички заплати, не е социална помощ, тя трябва да се изработва. Най-правилното решение за минималната работна заплата е тя да се договаря и да е различна за различните икономически дейности. Да се договаря между браншовите организации на същите тези синдикати и браншовите организации на работодателите", подчерта Велев.
Очевидно е, че диалогът по отношение на минималната работна заплата върви все по-трудно. Синдикатите също настояват за нейното увеличаване от 1 януари 2023 г. до 850 лева, като тази сума е съобразена с Директивата за адекватни минимални работни заплати, приета от Европейския парламент и Съвета на Европа. Един от критериите за определянето ѝ е тя да бъде 50% от средната работна заплата, която в момента е 1740 лева.
Всички знаем, че размерът на минималната работна заплата в България е най-нисък в целия ЕС. Също така обаче знаем, че за да бъде увеличена, ни трябват още пари, които не знаем откъде ще дойдат. Затова по-добре браншовите организации да се заемат с проблема, за да не се превърне в политическа дъвка на заинтересовани партии.
Антония Коцева, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар