Кого разпозна навреме, господин Президент? Копринков? Узунов? Гергов?

Кой е твоят Будител, който да ти обърне хастара, говорейки ти от упор истината, господин Президент?

 

 

Президентът Румен Радев:

„На този ден нека си спомним, че будителят не винаги живее лесно. Често тези хора си отиват без време, а ги почитаме посмъртно. Ще ми се да ги разпознаваме навреме. Всеки от нас има своите будители и днес за тях ще бъде щастие, ако чуят тази признателност от нас.

===

Иска ми се днес да споделя, за първи път, откакто съм президент, че на този празник сме заедно – и председателят на Народното събрание е тук, и министър-председателят, и министри, и ръководителите на водещите културно-просветни институции. Нека това е знак, че сме осъзнали и прегърнали заветите на нашите възрожденци и просветители да бъдем единни, да работим заедно за напредъка на България“.

…

Рано сутрин. Първи ноември. Ден на народните будители.

Първият глас, който чувам е бесен. Изключително високопоставено лице от правителството на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев, в прав текст иска... 250 000 лева първоначална вноска от синдик, за да... го оставят да работи. Или „ресто“ на фирмата. 250 000 лева е първоначалната вноска и за едни от важни ръководни назначения в една знакова финансова сфера, като на месец се прибавят по още 50 бона… – ако ти отърва – правиш го, или не те назначават на ръководната длъжност, или те разкарват и на твое място назначават лице, което е готово да поеме „риска“.

Информацията е свръх чувствителна. И е стигнала до най-високото в държавата.

Е, и?

И, е?

Минути по-късно по телевизора се появява президентът Румен Радев, който рецитира кратка наизустена реч за „Деня на народните будители“.

„Ще ми се да ги разпознаваме навреме.“

Кого разпозна навреме, господин Президент? Копринков? Узунов? Гергов? Инициативния ти комитет от „цвета на нацията“? На когото „будителството“ бе до коляното, само да се показва с тебе по телевизора и всеки „цвят на нацията“ да си уреди нещо покрай тебе, а ти прималял от шубе, единствено да изкласиш до втори мандат?

Кого разпозна навреме, господин Президент? Това „будителство“ ли е?

Пет години ти гледам „будителите“. Хвани единият, блъсни другия.

Защото за да водиш нация, самият ти трябва да си будител! Ама будител не на хартия и рецитация, а будител в смисъла, в който и днес рецитираш иначе. Будител, който да е сбрал своите припознати будители, които да преобръщат времето, държавата, хората, политиката, обществото.

Какво преобърнаха „стратезите“ и „кадровиците“ ти?

Схемата.

Преди Боко Тиквата прибираше кинтите. Сега ги прибира село Труд.

Преди консилиери-тата на Боко Тиквата щавеха. Сега щавят консилиери-тата от село Труд.

„Всеки от нас има своите будители и днес за тях ще бъде щастие, ако чуят тази признателност от нас.“

Кой е твоят Будител, който да ти обърне хастара, говорейки ти от упор истината, господин Президент?

Кой може да припари в „Кулата от слонова кост“, в която са те зазидали като в зандан, и за да ти се каже някоя истина, чудеса от храброст и конспирация трябва да преодолее човек, за да стигне до теб?!

Кой Будител, който води нация, е скрит от „неправилните“ и обграден единствено от копринковци?

Будителят никога не е ласкател. Даже напротив. Будителят е остър камък, грозно грачещ онова, което всички искат да скрият. Будителят е крива нива, той не се хили угодно, нито кима угодно, записвайки си в тефтерче до тебе само онова, което му е угодно. Будителят не прави пари зад гърба ти и не те вкарва в Схеми, в които и ти да правиш вече пари, но утре когато ви гепят, той, „будителят“ да се скрие като мишок и да остави теб да опираш пешкира. Будителят не е кариеристичен плъх, който в името на комплексираната си кариеристичност може да предаде род, родина, държава, национални интереси, но пък да си уреди не само втори мандат, но и бъдеще „светло“.

На каква цена?

От някое време насам все започвам да пиша нова книга. Почвам и спирам. Спирам и почвам. За какво да пишеш на народ, който чете само „Гугъл“?! Почнах да я пиша документално и... се уплаших. Аз, дето минавам за безразсъдно храбра. Ако така я издам, няма да изляза от Сливенския затвор. А от какъв зор да се жертвам, заради цяла кочина от крадци, управляващи държавата и заради народ, който е изпаднал в кататония?! Айде, холан, понякога и у мен се обажда чувството за самосъхранение.

Викам си, ще напиша всичко онова, което знам, а то е, повярвайте – ужасяващо!!!, като роман, или като сценарий за сериал, нали и аз съм бир парче будител, дето не може да се вреди от все намазани топ „будители“?!

Страх ме е какво ще прочетете в този роман или ще гледате (ако изобщо някой се намери на тази територия да продуцира подобен сериал).

Теб страх ли те е, господин Президент?

Страх ли те е, че все някога, все някой ден, на тази клета изнурена продадена и предадена земя, ще се намери един, после още един, после още един ИСТИНСКИ БУДИТЕЛ, и ако третият или вторият не предаде първия, това отвратително ЛИЦЕМЕРИЕ ще бъде пометено?!

Все някога, все някой ден, човек застава не пред огледалото, а пред душата си, господин Президент, винаги идва този миг!, и получава отговора струвало ли си е заради болестен кариеризъм да убие Будителя у себе си.

Тежък отговор.

Тъжен отговор.

Безпощадно неизбежен отговор.

Някои Будители умират като хъшове. Някои „будители“ – като плъхове.

Хъш или плъх, когато се огледаш около себе си, ще разбереш, господин Президент, че вече си направил своя избор!

 

Веселина Томова, Afera.bg