Историята никога не се променя на площадите!
Покрай протестите и политиката си направих картинка на хората, които искат да променят нещо.
Проблемът ни като народ е, че много от тези, които не са съгласни да управлява мафията и които искат да променят нещата така, че да са добре за народа, са добри, наивни и донякъде доверчиви. В голямата си част са хора, които никога не са се сблъсквали с властта, освен откъм външната страна на гишето. Те не знаят как действа държавната машина, не знаят връзките между политиците и олигарсите, не знаят как работи политическата месомелачка. Тяхната доброта и наивност са използвани от тези, които знаят. И които използват чистата им енергия за мръсните си цели.
Винаги си напомням една мисъл на Тери Пратчет, че лошите побеждават обикновено, защото са по-организирани. Факт. Добрите хора разпиляват енергията си и смятат, че чисти цели могат да се постигнат само с чисти методи. И влизат в джунглата невъоръжени, вкусни и беззащитни. Резултатът винаги е един и същ. Може да смяташ, че трябва да опитваш с добро, но когато срещнеш гладна мечка или тигър, добрите ти намерения нищо няма да им говорят и ти ще станеш просто жертва, защото не осъзнаваш реалността. И жестокостта на света.
Най-добрите полицаи мислят като престъпници. Иначе няма да са добри. Същото е и с политиците и революционерите. Ако смяташ, че може с избори (честни избори) да промениш нещо, си непоправим идеалист, който ще падне жертва на собствената си заблуда. Ако смяташ да играеш честно в мръсната игра на професионални комарджии, резултатът пак ще бъде един и същ. Колкото и добри намерения да имаш.
Затова със системата могат да се преборят тези, които я познават отвътре, тези, които знаят, че чистите цели понякога изискват мръсни методи, тези, които няма да се поколебаят да смачкат някого по пътя към народното добро, тези, които няма да се поколебаят от съчувствие или доброта да елиминират народен враг. Тези, които знаят как точно се печелят избори, как се уговаря подкрепа, как си осигуряваш здрав гръб и отвън, тези, които играят играта, докато победят. И тогава, когато всички козове са в тях, тогава правят това, което е правилното.
Утопия е да се постигне нещо друго от добри и наивни хора. Утопия е да мислим, че с протести в почивните дни от по пет-шест хиляди човека нещо можем да променим. Историята никога не се променя на площадите! А от хора, които знаят кое е малкото бутонче в голямата машина на историята, което трябва да се натисне, за да се промени посоката.
Кой разбрал, разбрал... но трябва да има и от тези - добрите, смелите и доверчивите. Защото те са светлината. И са коректива на другите, които знаят как стоят нещата, но не могат да си позволят да спазват правила...
Елена Гунчева-Гривова
Няма коментари:
Публикуване на коментар