Проф. Иво Христов: България и Румъния са междинната периферна територия между "Мордор" и "силите на светлината"

"Пушечното месо на Източната Европа ще бъде хвърлено на украинския фронт, рано или късно."

 

 

"България не е много сложно да я управляваш. Едно посредствено общество не се управлява сложно."

Това каза в интервю за БНР проф. Иво Христов, социолог, юрист и международен анализатор.

Казаното от държавния глава Румен Радев относно ПП и политическата шарлатания проф. Христов разчита като "дълго трупано недоволство и разочарование, гняв на моменти", които са намерили вербален израз. По думите му това е "поредният спукан политически балон" в годините след 2000-а досега.

"Тези балони се пукат с все по-голяма скорост. Балоните започнаха да се пукат по-начесто. Срокът им на годност става все по-къс, качеството – все по-ниско."

Авторите на проектите са "комбинация на българското задкулисие и на външния фактор" – в какви съотношения, е въпрос на конкретен разговор, каза още социологът. Според него проектът ПП е бил съшит с бели конци, много несръчно, от неудачни актьори, но е изпълнил основните си задачи - скъсване на отношенията с Русия, Македония и окончателното затриване на българската енергетика.

"И в този смисъл е успешен, което им гарантира политическо възпроизводство в средносрочен аспект."

"По първите две точки нещата са изцяло изчистени, а по третата все още сме забили спирачка преди пропастта", отбеляза Иво Христов.

"В България никога в историческа перспектива не е имало култура за активна и упорита съпротива отдолу, която да налага решения на продажни сили", посочи още Христов. Той смята, че има мълчалива съпротива, но ако дойде денят Х, нашето общество по-скоро няма да бъде готово да се съпротивлява.

Отказът за Шенген според проф. Христов е "черен геополитически знак", който показва докъде ще бъде Европа в средносрочна перспектива – "докъдето са били хабсбургските граници".

"Ние на Европа сме в кърпа вързани, така или иначе. Тя има нужда от междинна, периферна територия – нещо средно между "Мордор" и "силите на светлината" и тази функция се изпълнява от България и Румъния."

"Украйна е дългосрочен проект, подготвян много отдавна, не от 2014-а година", подчерта още в анализа си проф. Иво Христов.

"България и Румъния са във военностратегическия чадър на НАТО, на САЩ. Те са в опасна полоса на задълбочаващия се конфликт", изтъкна той и прогнозира голямо разгаряне на конфликта със замръзването на земята в Украйна.

"Подготовката на мобилизираните в Русия завършва и започва тяхната инфилтрация в западна посока. Когато се задвижи такава маса от хора, въпросът е докъде ще спрат", допълни той.

"Русия бавно влиза в привичния за нея от историческа гледна точка режим на военен лагер, а влязат ли във военен режим, всичко е възможно", коментира проф. Христов.

"Отвъд кресливите псевдоелити в България, които не са държали оръжие, все пак факторите, от които зависи реалното вземане на решения, имат предпазлива позиция и се опитват да минимизират щетите", смята той.

"Пушечното месо на Източната Европа ще бъде хвърлено на украинския фронт, рано или късно", песимист е Христов.

Той изрази позиция, че референдум за еврото е практически невъзможен и това е геополитическо решение, което вече е взето не от нас.

"ЕС влиза във все по-сериозна криза и трябва да преразпредели част от плащанията. Българският финансов потенциал е мизерен, но тепърва Европа навлиза в дълга и системна криза и жалкият български лев също е от полза, трансформиран в евро", мотивира се анализаторът.

"Нещата се необратими и вече се движат."

"Политическите сили играят особено танго - за пред публиката всички твърдят, че искат да направят правителство, но истината е, че искат, ако може някакъв бушон да поеме пасивите на ситуацията в най-тежките зимни месеци, както и шоковете във външнополитически план", описа политическата ситуация проф. Иво Христов.

Той изказа предположение, че по-скоро се готвят в средносрочен политически хоризонт – местните избори, които "гарантират окопаване на терена".

Относно опита за преврат в Германия проф. Христов каза, че има напрежение между проатлантическите брюкселски елити и старите аристократични континентални елити, които желаят по-независимо поведение на Европа.

"Този процес върви все по-сериозно. Германия е ключовата територия. Там се натиска на тази болезнена точка, за да бъдат предупредени всички останали."