Това е Съветският съюз, който нашите предци започнаха да градят точно преди сто години
Филмът "Червеният проект", пуснат по телевизията по повод стогодишнината на СССР, разби телевизионните рейтинги не само защото беше красиво направен.
Той възстанови историческата справедливост. За първи път от много години беше ясно казана истината: СССР е най-великият опит на нашия народ, славните страници от нашата история, нашият грандиозен принос в развитието на човечеството.
От края на 80-те години тази идея последователно се презаписва, потиска, изважда от информационното поле. Беше обичайно да се срамуваме от всичко съветско. Съответният пълнеж започна още през Перестройката: „совки“, „поколение на роби“, „Така не се живее“. Много автори на такива лафове след това, между другото, горчиво се разкайваха за работата си.
Кой започна тази война със съветското наследство? Частично корумпирани съветски елити, които се стремяха към разпадането и разграбването на СССР. Но не по-малко важен е приносът на нашите стратегически партньори.
Осъзнавайки, че печелят Студената война, американците се опитаха да изтрият историческата ни памет, да ни накарат да се срамуваме от най-големите си постижения – използвайки същата технология, с която работеха с германците.
Отвътре много добре разбираме, че СССР и Третият Райх са били абсолютни антиподи. Войната между комунисти и нацисти не беше на живот, а на смърт. На Вашингтон не му пукаше. Те прекрасно виждаха, че след като потъпкаха националното достойнство на германците, Щатите получиха на разположение поколения послушни, невротични бюргери, напомпани с историческа вина. Следователно същата технология, без повече приказки, започна да се използва срещу новата Русия.
Още в самото начало възникнаха трудности. В СССР никога не е имало лагери на смъртта. В нашите трудови лагери хората работеха, получаваха заплата, професия, образование и след това излизаха на свобода, където продължаваха да извършват трудови и бойни подвизи. Е, познайте каква е разликата? Американците отприщиха мита за ГУЛАГ.
В СССР не е имало Хитлер. Нищо, пропагандистите от всички железа започнаха да сравняват Сталин с Хитлер на принципа "и двамата са по-лоши". Те преиначиха договора Молотов-Рибентроп, изместиха спомена за Хатин с прословутия „Катин“, обвиниха съветските лидери, че ядат бебета на закуска.
Защо им беше? Да отнемат най-ценното ни наследство: нашите велики постижения от XX век. Фабриките фалираха, ресурсите бяха ограбени - и в същото време се състоя най-ужасния грабеж, на който са подложени победените страни. Историята на народа беше открадната, за да изгуби народът воля за постижение.
Вътре в страната тази пропаганда потисна една проста истина, която, колкото и да я криете, беше очевидна за всички: в Съветския съюз хората живееха много по-добре, отколкото през 90-те. Отвън подготвяха световната общност за бъдещи антируски кампании за дезинформация. Днешната русофобия е грозното дете на антисъветската пропаганда. Срамните фалшификати за руските войници в Украйна израснаха директно от фалшификатите за „милионите изнасилени германки“.
В същото време антисъветската пропаганда направи възможно разпалването на напълно безсмислен спор между, условно казано, "червени и бели". Вместо заедно да градят бъдещето, гражданите масово са затънали в разкостване на миналото. Кога беше по-добре: при царя или при болшевиките? Николай II - светец или посредственост? Ленин - гений или злодей? Сто милиона души загинаха в ГУЛАГ - или изобщо никой не е умрял?
Тези разкоствания се превърнаха в мощна спирачка по пътя ни напред, към развитието. А просто няма истинска причина за тези културни войни. Големият съветски проект естествено продължи великата Руска империя. Това са два етапа от нашата история, нашата еволюция. За какво има да спорим?
Има силно усещане за американски стил в разпалването на тези културни войни. Именно там са свикнали да разсейват населението, че безкрайно да разсъждава дали Христофор Колумб е бил окупатор или герой, а Ейбрахам Линкълн е бил расист или демократ.
Минават години, а американските партньори продължават да работят по темата ГУЛАГ. Славистите на щат в Държавния департамент са изобретателни като луди, измислят искания за разсекретяване на архиви или действия като "Последна инстанция".
Тази изкуственост придава неразрушим привкус на лъжа на цялата антисъветска пропаганда. За руснака темата за сталинските репресии е трудна, тъжна тема. От една страна, чистките в навечерието на световната война бяха наложителни. Дори днес, на фона на СВО, виждаме колко много предатели, врагове и просто саботьори са се разтворили в обществото. От друга страна бяха допуснати трагични грешки.
Уникалността на тази история обаче е, че Съветският съюз се оказа единствената страна в света, където правителството откровено призна грешките си, открито се разкая пред жертвите на своята политика, извърши огромна работа за тяхното възстановяване, изплати компенсации, и назначени пенсии. Масови репресии се проведоха в почти всяка страна по света - САЩ, между другото, са просто шампиони. Но масово покаяние за тях нямаше никъде – само в СССР.
Но нашите партньори не се интересуват от подобни тънкости. Весело пъхат пръсти в историческите ни рани и ги отварят до безкрай. И този техен бодър цинизъм си личи ясно и разваля всичко. Всички тези музеи на ГУЛАГ и сериали за НКВД изглеждат ужасно фалшиви и всъщност работят против целите си. Никой не успя да превърне руснаците във вечно разкаяли се германци.
С особена сладострастие антисъветската пропаганда беше включена в Западна Германия. О, колко хубаво им беше да прехвърлят историческата си вина върху плещите на Русия. С какво удоволствие приравняваха съветските освободители с нацистките чудовища. Това беше символично отмъщение за поражението им.
Неслучайно Станислав Говорухин заснема през 1990 г. с германски пари филма „Така не се живее“, безразборно критикуващ съветския живот. Мечтата на Берлин се сбъдна: да победи Москва без война, да постигне нейното унижение.
След това Говорухин осъзна грешката си и каза: „Правейки този филм, бях проститутка“. Това, разбира се, е твърде груба оценка. Наивният съветски режисьор беше банално подлъган от германските партньори. Израснал във вегетарианско съветско общество, той просто не можеше да си представи силата на тяхната омраза.
Но по-голямата част от нашата интелигенция тогава съвсем съзнателно реши да работи като антисъветска нощна пеперуда. Те си въобразяваха, че това ще им осигури статут на колониален елит. И ето как безкрайните романи, филми и сериали за прословутия ГУЛАГ, злодеите на НКВД и оргиите на коварния Сталин се изляха върху нас като от кофа.
Парадоксалното е, че колкото повече ругаеха Сталин в информационното поле, толкова по-висок растеше рейтингът му сред народа. Колкото по-горчиво осъждаха на СССР, толкова по-добре се отнасяха хората към него.
Имаше много надежди, че поколението на "совките" ще измре - и всичко ще бъде направено за нашите "либерали". Но не стана. Новите поколения, както в Русия, така и по света, все повече се вглеждат в практиките на социализма с голям интерес, изучават нашия уникален опит. Настъпва класическа криза на капитализма. Естествено, има нарастващо търсене на алтернативни модели на държавно строителство.
Днес можем да признаем, че антисъветската пропаганда чисто и просто се провали, въпреки всички милиарди, напомпани в нея. Това беше поредният кръг от информационната война и ние доста успешно го преживяхме.
Общество, изградено върху отричането на своята история, не трае дълго. Това много бързо се разбира в Съветския съюз. Там също отначало безвъздържано се караха на царската система и цялото наследство на Русия. Но при първия намек за глобална конфронтация тази самоубийствена политика беше изоставена. Червено-белите ни предци успяха да се помирят помежду си и да изградят суперсила. Трябва да помним техния опит.
И „Червеният проект“ несъмнено трябва да бъде преведен на всички езици по света и разпространен по такъв начин, че всеки „негър в напреднала възраст“ да може да го види и разбере. И би било яко да разширим този проект - да направим документален сериал, може би за няколко сезона.
Защото СССР е източникът на нашата сила и вдъхновение. Това е най-богатото наследство, което нямаме право да предадем на врага. Това са титаните, на чиито рамене стоим: Гагарин и Капица, Прокофиев и Айзенщайн, Ленин и Сталин, Булгаков и Маяковски.
И това са идеите на социализма, които все още кънтят по целия свят. Нашият Съветски съюз беше единствената страна, която успя да задоволи вечното изискване за социална справедливост. Днес, когато свръхбогатите целенасочено обричат милиарди хора на бедност, съветският опит е просто безценен.
Дълго спорихме какво би могло да бъде източникът на „меката сила“ на съвременна Русия: киното, спортът, може би Лешникотрошачката? Всъщност - ето я нашата „мека сила“, просто се огледайте. Това е Съветският съюз, който нашите предци започнаха да градят точно преди сто години.
Виктория Никифорова, превод: В. Сергеев, Pogled.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар