Разделяйки се с 2022 г. няма как да избегнем чувството, че множеството застигнали ни кризи: войната в Украйна, икономическата, енергийната и протяжната политическа криза в България, не биваше да ни изненадват, защото бяха подготвени в предишните години.
Но не ги видяхме и разпознахме, затова се оказахме толкова неподготвени и жестоко засегнати днес. Като този извод се отнася не само за България и българите, а и за много други държави и техните граждани, особено в днешния т.нар. развит западен свят.
В началото 2022 г. нещата изглеждаха обнадеждаващи, защото Ковид пандемията започна да отминава. Но точно когато идвахме на себе си след омаломощаващото затваряне/самозатваряне, на 24 февруари се събудихме със смразяващата вест за начало на истинска война на Русия срещу Украйна. Това събитие постави своя неизличим отпечатък върху 2022 г. – годината с три двойки, която оптимистите напразно интерпретираха като сбор равен на шестица.
Не мисля, че можем да приветстваме която и да било война. Винаги съм била против войните и насилието като цяло, но съм историчка и зная, че войните винаги са съпровождали и вероятно ще продължават да съпровождат човешкото развитие. Затова те трябва да бъдат анализирани сериозно, спокойно и без емоции.
Как обаче беше интерпретирана войната на Русия в Украйна през последните десет месеца? Веднага започнаха внушенията: че тази война е нещо изцяло ново за нашия континент след Втората световна война, че след повече от седем десетилетия войната се е завърнала в мирна Европа, че е започнало невиждано насилие срещу един голям и миролюбив народ, който иска само своята независимост. Тази интерпретация продължава и до днес, но дълг на историка е да отдели емоцията (пропагандата) от реалните факти.
А те показват, че войната от 2022 г. съвсем не е първата в Европа след края Втората световна война. Действително по време на Студената война, макар и наречена война, военни действия в Европа не се водят. Но нещата се променят след нейния край (1989–1991), когато при преподреждането на международните отношения от двуполюсен свят към Pax Americana се стигна до няколко войни не само извън Европа, а и на европейска територия. Политиците и журналистите случайно или не днес забравят, че разпадането на Югославия беше съпроводено с войни – с неголеми кръвопролития при отделянето на Словения и Хърватия, но с десетки хиляди военни и цивилни жертви в Босна и Херцеговина. И ако можем да приемем, че тези войни са вътре в югославското пространство (сиреч да ги възприемем като граждански конфликт), то войната на НАТО от 1999 г. срещу СР Югославия заради Косово си беше истинска война, при това с бомбардировки, разрушения и загинали. Толкова за широко лансираната медийна и политическа теза за първата война в следвоенна Европа.
Другата основна теза беше за „непредизвикана, необоснована и незаконна агресивна война” (според българските власти и Европарламента) на Русия срещу Украйна. Оставям настрана проблема със законността на войните изобщо, но да се нарече започнатата на 24 февруари 2022 г. война „непредизвикана и необоснована” е невярно в светлината на събитията в Украйна още от Евромайдана в края на 2013 г., които продължаваха до началото на тази война: свалянето с масови протести на избрания президент, масово кръвопролитие с неизвестен извършител, промяна на законодателството в посока на ограничаване на проруските партии и региони, на руския език, опити за ликвидиране на автономията на източните проруски региони, неизпълнение на двете Мински споразумения от 2014 и 2015 г., които целяха не нещо друго, а преустановяване на „войната в Донбаския регион на Украйна”.
Както се вижда, подписалите Минските споразумения представители на т.нар. Нормандски формат (Германия, Франция, Русия и Украйна) признаваха, че става дума за война, която се води години преди 2022 г. При това положение дали може да се говори, че войната на Русия е непредизвикана и необоснована? Което обаче съвсем не означава, че тази война може да бъде оправдана. Не, не може да се оправдае, но може да се обясни.
От началото на войната всичко през 2022 г. тръгна накриво – нашият западен свят се оказа в плен на войната, заехме категорично страната на Украйна, но единственото, което можахме да направим, беше да приемаме украински бежанци, да снабдяваме Украйна с оръжия и да налагаме на Русия все нови и нови санкции (засега десет пакета). Но както е винаги при санкциите, те имаха двустранно въздействие, защото наказват и двете страни. А в края на 2022 г. преобладава тягостното чувство, че няма изход от капана на влошаващите се отношения, защото перспективи за прекратяване на конфликта не се виждат.
Тягостният характер на 2022 г. имаше и чисто български специфики. В началото на годината и във вътрешната изглеждаше, че България има шанс да се върне към нормалната парламентарна демокрация, силно отличаваща се от мъртвешката хватка на герберската корупционна стабилност. Но отдавна чаканият шанс за това така и не се реализира, може би поради прекалено дългото очакване на истинската промяна и заради голямото желание за бърза и радикална промяна. Вместо демократична стабилност през годината получихме протяжна политическа криза, която продължава и до днес. Само че не бива да забравяме, че тази криза започна не през настоящата година, не дори и през миналата, а през по-миналата 2020.
Тогава, на 9 юли 2020 г., започнаха спонтанни протести с искане за оставка на третото правителство на Бойко Борисов, който беше натрупал голям актив от аудио и видео записи със скандални (меко казано) заплахи и изказвания за съпартийци, съюзници и противници, и на главния прокурор Иван Гешев, който със своята безгранична власт и неприкосновеност се превърна в съдебен чадър за корупцията на управляващите и мафиотизирането на държавата. Всекидневните протести на десетки хиляди предимно млади хора в София и в други български (и не само) градове продължиха три месеца до 1–2 ноември, а и след това, но вече не толкова многобройни. Те обединиха опозиционните нагласи, но си останаха преобладаващо неполитически, а граждански. Дали затова или поради липсата на единно ръководство протестиращите не успяха да получат исканите оставки (парадоксално, това стана единственото правителство на Борисов, което довърши мандата си). Но протестите изиграха своята роля, защото разрушиха страха в обществото и показаха, че може да се измъкнем от задушаващата хватка на ГЕРБ.
Избухналата гражданската активност след 12-годишното управление на ГЕРБ роди големи надежди и няколко протестни партии. Само че вървящата заедно с ентусиазма и младостта липса на политически опит и умения не само не изведе България от политическата криза, а породи политическа нестабилност, несрещана дори и в първите години на прехода. През повратната 2021 г. три пъти се проведоха парламентарни избори, които оформиха управляващо мнозинство едва при третия опит и то според негативния принцип „всички срещу ГЕРБ”.
Така посрещнахме политическата 2022 г., в която се убедихме, че само ентусиазъм не е достатъчен, че обединението срещу нещо не може да осигури трайно сътрудничество, че интересите са по-силни от идеалите. Все неща, които са христоматийно известни, но бяха позабравени в задушаващата обстановка на политическата Бойколандия.
Ретроспективният поглед към отминалата политическа година показва поредица от тягостни събития: първият в годините на прехода успешен вот на недоверие (22 юни) срещу правителството на Кирил Петков, най-кратко просъществувало правителство при новата конституция – едва шест месеца и половина (от 13 декември 2021 до 27 юни 2022 г.), четвърти в рамките на година и половина парламентарни избори (2 октомври) с най-ниското участие на гласоподаватели (под 40 %), завръщане на ГЕРБ (пропускам СДС заради незначителната му тежест) като първа политическа сила в 48 НС, разпръскване на гласовете между много партии, 7 от които влязоха в 48 НС, но не могат да направят стабилна коалиция.
Рекапитулацията е, че си отива година, в която кризите се задълбочиха, ожесточението нарасна, надеждата за ново начало угасна. И нито един от тези процеси не е приключил. Можем само да гадаем какво ще ни донесе следващата 2023 г. и да се надяваме, че ще бъде по-добро, а не по-лошо.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар