Защо Нидерландия не ни пуска в Шенген?

Казано с едно изречение – България се намира на едно досие разстояние от Шенгенското пространство 

 

Години наред българските власти получават повече от ясни сигнали, че Нидерландия няма да ни пусне в Шенген просто ей така. 

В началото на годината министър-председателят на България ни съобщи, че в разговор с колегата си от Нидерландия Марк Рюте е разбрал защо страната на лалетата е против нашето приемане в Шенген. Казано в едно изречение изглежда така – България формално е изпълнила условията за приемане, но реалността е друга.

Тази седмица получихме не просто предупреждение, че се опитваме да гледаме към Шенген през крив макарон, но и повече от звучен шамар – България бе разделена от Румъния и Хърватия.

Ето защо е крайно време да си отговорим на въпроса - защо Нидерландия е против влизането ни в Шенген.

Ще предложа един възможен отговор на този въпрос.

Според мен отговорът се крие в две имена – Марк Рюте и Константин Димитров, известен у нас като Косьо Самоковеца.

През 2002 г. Марк Рюте става държавен секретар по социалните въпроси и заетостта. От тогава до днес той е във върха на управлението, а от 2010 г. до момента е и министър-председател на Нидерландия. Защо се спирам на тези факти? Защото те доказват, че от 2002 г. той реално е можел да ползва информация от специалните служби на своята страна.

През 2003 г. в Амстердам е убит един българин – Константин Димитров, известен още и като Косьо Самоковеца. А това означава, че поне от 2003 г. до днес, а вероятно и преди това специалните служби на Нидерландия събират информация за българи и български организации, които участват в канали за контрабанда. С други думи Марк Рюте трябва да избира на кого да вярва – на българските уверения или на информацията, събрана от специалните служби на неговата страна. Е, той си вярва на техните специални служби.

Ето защо изобщо не бива да се чудим на позицията на Нидерландия. Дали можем да променим тази позиция? Навярно можем. Но първо трябва да убедим специалните служби, но не българските, а тези на Нидерландия. И какво трябва да предприемем в тази посока? Най-лесно е да се обърнем официално към Нидерландия и поискаме съдействие от нейните специални служби.

Вярвам, че те ще откликнат на нашата молба. Дали обаче информацията, която ще ни предоставят няма да се окаже непосилна за нашата политическа класа? Твърде вероятно е тази информация да касае много повече политици, магистрати и високопоставени служители на МВР от България, отколкото нарочените за ъндърграунд герои български „юнаци“. Може би именно за това нашите власти не питат в прав текст досега Нидерландия защо е против нашето членство в Шенген.

Ако искаме да ни приемат в Шенген, то е задължително да преживеем и Амстердамгейт. И това е така, защото специалните служби на Нидерландия не се интересуват от онази мижава такса от 50 евро. Тя просто е едно допълнение в досието на Косьо Самоковеца, което вероятно е богато на имена на магистрати, политици и полицаи. И е повече от вероятно, че докато тези имена не намерят своето място в обвинителни актове и присъди, то за България Шенген ще бъде просто едно люксембургско село, което обаче е добра туристическа дестинация.

И по ирония на българската съдба, политици, магистрати и висши полицаи от досието на Константин Димитров ще се възползват от тази туристическа дестинация - все пак става въпрос за река Мозел, замък построен през 1390 г, както и за едно китно винарско село.

И да се върнем към въпроса защо Нидерландия не ни пуска в Шенген? Защото българските власти гледат на Шенген като на туристическа дестинация, а Нидерландия гледа като на Шенгенско пространство. Казано с едно изречение – България се намира на едно досие разстояние от Шенгенското пространство.

Петко Добрев, Epicenter.bg