Цяла България – институции и доброволци – търсиха Сашко.
МВР така и не даде логичен отговор къде е било момчето, с какво се е хранило, как е издържало 9 дни на студа. Еуфорията около намирането му сякаш попречи да се отговори на тези въпроси (или така беше изгодно на някои). Затова пък всички медии обилно информираха за всяка стъпка в процеса на търсене на детето, което беше наречено „герой”. Лекарите в „Пирогов” също не предоставиха логична хипотеза за вероятното му оцеляване в екстремната ситуация, изследвайки жизнени показатели на ВИП-пациента. Интересно дали прокуратурата си задава други въпроси? За две седмици възникна митологемата „Сашко” – детето аутист, което е феникс, то преодолява всичко, крие се, оцелява, не обича публичността. Затова е надхитрило стотиците търсещи го...
Поне десетина дни след благополучния изход бащата на Сашко – Александър Цветанов – продължаваше да дава интервюта, да осветлява състоянието му, храната му и как детето рисува. Но всяко чудо за три дни. В началото на декември медиите се заеха с други теми. Това явно обиди бащата на Сашко. Опитал от славата и медийния имидж, той изведнъж се почувства ощетен.
Какво ме кара да пиша всичко това?
Ето факти – съвсем непредизвикани, просто наблюдавани.
На 15 декември 2022 г. в луксозната зала на Музей-галерия „Анел” в София се откри изложбата „Извън ежедневието” (живопис и скулптури) на Riv Bulgari (Рив Булгари). Артистът от световен ранг е българин (Радослав Иванов), но след 30-годишно пребиваване в чужбина налага името Рив Булгария в САЩ, Канада, Мексико, Япония. Творбите му се продават на баснословни цени – на изложбата участваше платно с цена 50 000 лв. Вернисажът в галерията събра над 150 ценители на изобразителното изкуство, сред които бяха дипломати, депутати, бивши министри, учени от БАН, художници, скулптори, писатели, журналисти от няколко ТВ канала. И когато кулминацията на събитието предстоеше, изведнъж сред множеството – с подобаваща важност – се появи бащата на Сашко, който теглеше възпитаника си директно към Рив Булгари и неговото обкръжение. Всички камери естествено се насочиха към тях. Малкият – с една разсеяна усмивка – беше настанен до художника, сниман няколко пъти от баща си. Не забелязах те да се задържаха пред някоя картина. Взеха автограф от художника и само след пет минути двамата си тръгнаха. Часът беше 18,30.
Дотук всичко изглежда нормално. Защо едно дете да не отиде с баща си на изложба?
Какво последва обаче?
Половин час по-късно, една част от присъстващите в Музей-галерия „Анел” се отправихме към новооткриващата се в 19,30 ч. Арт галерия „Даниела Стойкова” на ул. „Цар Асен” №61 – на около 20 мин. пеша от „Анел”. И тук пространството беше препълнено с фенове на младата и красива Даниела, сред които бяха политици, учени, журналисти. В разгара на поздравленията и цветята към художничката, пред телефони и камери на десетки снимащи, ето че се появи митичният Сашко – бутан от баща си да се снима пред картините. Но май тук никой не го разпозна и само след 2-3 минути двамата напуснаха.
Нали Сашко е аутист, нали не обича тълпите, нали се крие...?
Какво търси едно дете на изложби сред стотици възрастни и защо непрекъснато е снимано от баща си?
Тези въпроси имат ясен отговор: Сашко е рекламен продукт на своя баща, който очевидно иска да продължи да експлоатира митологемата „Сашко” и в скоро време да продава „рисунките” на сина си като творения на гений. И ако това се случи, ще бъде още едно доказателство, че не талантът създава стойностна творба в съвременния изкривен пазар, а рекламната стратегия продава „нещото” – каквото и да е то.
Не обвинявам Александър Цветанов в манипулация на общественото мнение относно загубването на сина му. Прокуратурата вероятно си върши работата в тази посока. Но не е ли странно – в час, когато едно дете трябва да е вкъщи и да учи уроците си, то е разнасяно като танцуваща мечка с рекламна цел – за да се изгради образът му на „познавач” в изобразителното изкуство. За да не слиза образът му от ТВ екраните и социалните мрежи... Ето вижте, той си партнира със световен художник... Нали така?!
Рив Булгари и Сашко. Вляво бащата на Сашко с телефон в ръка
Анжела Димчева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар