Христо Смирненски на 21 януари 1922 г., точно преди 101-а години:
"Тези, които никога не отиват на война, защитени от златната броня на своето привилегировано положение, заплашват със силата на своя меч; тези, които не са посели нито едно житно зърно, плачат за разорените поля; тези, които слизат в черните подземия на рудниците и мините само когато кинематографическият апарат има да снеме „великия държавник сред народа“ - те чертаят картата и не позволяват да се отнемат техните мини.
Но покрай чисто търговските сделки на конференциите те разглеждат и морални, благородни договори. В Хага се събират, за да определят кои средства за убиване са хуманни и съгласно кой параграф може да бъде отрязана една човешка ръка, без да се наруши моралът.
На зелените маси във Версайл се слага великодушно въпросът: колко кубически метра въздух може да се даде на победените, за да не се задушат изведнъж.
А във Вашингтон - във Вашингтон дипломатическите свекърви решиха, че нищо не могат да решат..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар