Зима

Зима
Пролет

22 януари 2023 г.

Порфирио Рубироса, свръхнадареният прелъстител

Дипломат, шпионин, спортист, купонджия, бизнесмен, авер на знаменитости. За него приживе се пишат стихове, пеят се песни, снимат се и филми

 

 

Класикът на литературата отвъд океана Труман Капоти величае в книгата си „Сбъднати молитви“ доминиканеца Порфирио Рубироса като връх на реализираната американска мечта. 

Животът му е прекрасен, като на кино и когато един мъж чете някоя от многобройните публикации за него, завистта, благородна или не, започва да го човърка. Особено щом разбере, че определящи за неговия невероятен житейски успех са били не толкова големият му късмет, впечатляващата интелигентност и влудяващият чар, а дареният му от Господ безпардонен мъжки атрибут. Като Капоти оприличава гордостта в панталоните на Порфирио Рубироса или Руби, както го наричат всички, на „помпа с цвят на кафе лате, дълга 11 инча и дебела колкото китката на мъж“.

За известния писател тези окръглени в шестсантиметров диаметър 28 сантиметра набъбнала плът са си помпа и в прекия и в преносния смисъл на думата, но в Париж изнамират друга, може би по-оригинална предметна метафора за величавата вирилност на доминиканеца. Кръчмар-зевзек, при когото Порфирио хапвал често с прелестни дами, нарекъл в средата на миналия век „Рубироса“ дългата и обемиста дървена мелничка за черен пипер, която напомня наистина огромен фалос. Не след дълго новото име на ръсещия лютивата подправка уред става популярно из ресторантите на цяла Франция, ама за капак местни бармани измислят и възбуждащ пикантен коктейл „Рубирозас“. Който според създателите му би трябвало да навява разтапящи чувствеността мисли за съдържанието на „помпата“ или „мелничката“ и който да разгъделичква тръпка у всяко нежно създание. Казват, че коктейлът „Рубирозас“ продължава да е все така популярен и днес, особено край Сена и райските кътчета на Южна Франция.

Но за Порфирио Рубироса още приживе се пишат стихове, пеят се песни, снимат се и филми. Да не говорим за това, че от началото на четирийсетте години на миналия век, та чак до кончината му през 1965 г., неговото име е постоянно присъствие в светските хроники на вестниците из планетата, радиата и по-късно – телевизиите. Като още през 1942 г., едва закрачил по подстъпите към върховете на прелъстяването, с първите си подвизи на сваляч-трепач Порфирио вдъхновява американския режисьор Престън Стърджис и той снима лентата „Приключения в Палм Бийч“. В нея доминиканецът не само е прототип на главния герой, но според някои критици за пръв път във филма е използвана думата „плейбой“ като нарицателно за богато, симпатично и палаво момче като него. През 1956 г. пък изключително популярният по онова време италиански бард Фред Бускальоне му посвещава сдобило се бързо със световна слава парче, в което между другото припява: „Щом го зърне, всяка кинозвезда му казва "обичам те" и той ѝ вярва!“. 

После, през годините, във филми на Холивуд и из Западна Европа етикетът „Рубироса“ често е лепван и като комплимент на галантен любовникар, и като упрек на разпищолил се без задръжки млад мъж. А друг италиански естраден ас – Иван Катанео,  в нарочна песен го поставя на трето място в негова си класация на прелъстителите на всички времена, след Дон Жуан и Джакомо Казанова. 

Порфирио е също така главен герой в романа „Авантюристите“ на популярния американски писател Харолд Робинс, известният композитор Дон Арингтън посвещава на живота му мюзикъл, който няколко години е хит на „Бродуей“, снимат за него сериали и документални филми. А казват, че несбъднатата мечта на звездата на испанското и световното кино Антонио Бандерас от край време била да се превъплати в Порфирио Рубироса във филмов колосал. Като за малко през 2007 г. това да се случи, но изглежда черна котка му минава път.  

Най-просто казано, Порфирио Рубироса е светска секс-легенда още приживе и славата му не помръква и до днес. Като във всевъзможни класации на плейбоите на ХХ-ти век на него му се отрежда призовото място по куп причини. Защото освен основните „изисквания“ към палавите, игривите момчета – да бъдат богати, елегантни, джентълмени, спортисти и купонджии, той е притежавал и други способности, правещи още по-ярък ореола му на мечтан мъж. Така например говорещият пет езика Порфирио е бил дипломат, работил в Берлин, Париж, Виши, Брюксел, Буенос Айрес, Рим, Хавана, Вашингтон, Лос Анджелис и Маями, но дипломат „под прикритие“. 

Романтично, нали!? Защото всъщност той е бил офицер от разузнаването на Доминиканската република, подчинен лично на нейния президент от 1930, та чак до 1960-та и негов тъст за кратко - Рафаел Трухильо. Та, диктаторът веднъж бил казал за съпруга от 1931 до 1937 г. на дъщеря си Флор де Оро: „Рубироса е много добър в работата си, защото жените го обичат и защото е обаятелен лъжец!“ 

Както и да е, но при различни стечения на обстоятелствата, според познати на Порфирио, той е работил също така за специалните служби на САЩ, Франция, Аржентина и вероятно на други страни. Негови биографи дори твърдят, че той е точният прототип на измисления от Ян Флеминг легендарен английски шпионин „007“ - Джеймс Бонд. Спечелва си пък уважението на световното еврейство, след като в края на трийсетте години в качеството си на консул във Франция издава визи за Доминикана на десетки хиляди мъже и жени със звездата на Давид върху връхните дрехи, бягащи от есесовците на Хитлер. И те се спасяват, безкрайно са му благодарни, още повече, че веднъж пристигнали в неговата родина, дипломатът им помага и да се прехвърлят в мечтаната „обетована земя“ - САЩ.

Рубироса е бил ездач от класа
 

Порфирио е омайвал също така и жени, и мъже, със спортния си дух, като не е бил само повдигач на гирички или самотен спускач по пусти ски-писти, а истински професионалист. При това в свръх-популярни надпревари, например състезанията със спортни автомобили – притежавал е собствено „Ферари“ за „Формула 1“, като заболяване му е попречило да се откаже от старта на пистата в Бордо през 1951 г. В замяна участва в няколко прочути ралита, където никога не се е изкачвал на стълбичката за челната тройка, но почти винаги е завършвал почетно дадената надпревара. Пословично е залитането на Рубироса по символа на едонизма в спорта – аристократичното поло, като е имал собствен отбор и отбрани жребци за престижните мачове с голямата топка. А къде по дипломатическа, къде по шпионска, къде по спортна или „нежна“ линия, Порфирио е спечелил много авери от международния джет-сет, към който съвсем естествено се е числял и той. Сред тези другарчета в политиката, бизнеса и шеметните купони  се открояват американският президент Джон Кенеди, някогашният крал на Египет - Фарук, холивудският галеник и прочут певец Франк Синатра, саудитският мултимилиардер Али Хан, собственикът и президентът на автомобилния концерн ФИАТ Джани Анели, ред други.

Ценител на бързите коли
 

Та, ореолът на Рубироса на преуспял мъж, плюс божествената надареност, за която стана дума в началото, несъмнено са подгъвали краката на всяка застанала пред него дама. Но има и нещо друго, което направо е навирало поискалите си го красавици в чаршафите му – той е бил стерилен заради прекарана в детството заушка и зачеркването на страха от забременяване го е правело още по-желан. А иначе не е бил нито снажен с неговите 175 сантиметра височина, нито пък много красив с леко мургавата си латиноамериканска физиономия, но това няма никакво значение. Тъй като през 40-те, 50-те и 60-те години секс-легендата на епохата разпалва нагона на милиони жени, като не се колебае да гушне най-красивите, най-богатите, най-сексапилните и въобще „най-най“ сред тях.

Списъкът е дълъг, в него фигурират имената на над 50 хубавици, сред които са току май всички знойни красавици на посочените три десетилетия – като започнеш от холивудския мит Мерлин Монро и свършиш с френския мит Бриджит Бардо. Покорявал ги е с безупречната си елегантност, с изискани маниери, неземна галантност и... с раздаваните от време на време шамари! Като „възнаградената“ с юмрук в окото заради сцена на ревност холивудска звезда За За Габор, изстрелва пред репортери след посинилия я удар култовата фраза: „Нищо не се е случило, Руби ме обича! Един мъж удря жена, само ако много я обича!“

С прочутата светска лъвица За За Габор
 

Самият Порфирио обаче в приятелски кръг често пеел, акомпанирайки си на китара, песничка със заглавие „Аз съм жиголо!“. И се гордеел с това амплоа, подчертавайки в по-късните си години, че е бил пожелан от над 1 000 дами, които си го били призовали в чаршафите и той не им бил останал длъжен. Още повече, че е бил винаги готов за креватни подвизи и заради почти перманентната му ерекция неговите авери го наричали точно така – „Винаги готов!“ Но обожавали са го също така и петте му законни съпруги, поне до момента в който им е писвало от неговите всекидневни изневери. За първата от тях вече стана дума – дъщерята на дългогодишния държавен глава на Доминиканската република Рафаел Трухильо – Флор де Оро. След нея, между 1942 и 1947 г., Рубироса е женен за най-хубавата французойка от ония години, прелестната актриса и символ на страната си Даниел Дарио. После следват „брачните рекорди“ на Порфирио, тъй като той успява да доведе до олтара двете най-богати в света жени в края на четирийсетте и началото на петдесетте години – американките Дорис Дюк /1947 – 1951 г./ и Барбара Хътън /само 53 дни на 1953 г./ 

Като в разтрогването на браковете си с тях Порфирио се изявява като истинско момче-тарикатче – прави им постановки с приятели, изкарвайки ги прелюбодейки. И, изпълнявайки предварителния сватбен договор, половинките му го „обезщетяват“ с милиони долари в брой, със самолети, яхти, кафеени плантации в Доминикана и Коста Рика, баровски къщи във Франция и Америка, въобще със състояние не за един, а за сто живота. Накрая, по точно от 1956 г., та чак до кончината си, Рубироса е женен за бедната по рождение, но изключително чаровна и талантлива френска актриса Одил Роден.

Прелестната Даниел Дарио
 

След всичко казано до тук съвсем закономерен е въпросът от къде се е пръкнало това чудо на природата, този светски лъв и гений на вирилността? Само да чукнеш името му в „Гугъл“ и веднага излизат негови биографични справки поне на пет езика. Порфирио Рубироса Ариса е роден е през 1909 г. в доминиканския град Сан Франсиско де Макорис. Баща му Педро Мария Рубероса е армейски генерал, който през 1915 г. е назначен на дипломатическа служба в Париж, където остава цели 11 години. Именно там малкият Руби получава първите си уроци по светско поведение, но преди всичко усвоява прелестния занаят на прелъстяването. Завръща се на 17 години в родината, записва се да следва право, но скоро му писва от монотонното пребиваване на студентската банка и вече възмъжалият търсач на силни усещания постъпва в армията. И там се случва предопределилата неговия по-нататъшен житейски път среща – попада в полезрението на генерала и бъдещ президент Рафаел Трухильо, който го ангажира в щаба си.

Порфирио катастрофира смъртоносно на 4 юли 1965 г. в Париж
 

А часове преди да се пребие в Булонския лес на Париж с ферарито си – кабриолет, Перфирио се изповядва пред собственичката на хитовия по онова време локал на френската столица “Jimmy’s”. Там той празнува спечелената на 4 юли 1965 г. от неговия отбор по поло Купа на Франция и в момент на лека пиянска откровеност казва на въпросната дама, че въобще не иска да остарява. Някъде към пет часа на 5 юли, яко подпийнал, вместо да си повика както обикновено такси, Порфирио се качва на мощната си кола и минути по-късно се забива с над 200 км в час в дърво край централната алея на огромния парк. За полицаите инцидентът е злополука, плод на самонадеяността и пиянството на водача, за някои следователи и приятели – самоубийство. Алеята е много широка, а лобното дърво е сякаш нарочно целено фронтално.


 Румен Михайлов, "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар