В България от Никулден до Атанасов ден почти не се работи, а е един безкраен празник на маса.
От празник в празник, като разбира се, се набляга на ядене и пиене. Около Атанасовден всички са толкова изтощени, че вече с добро око приемат идеята, че трябва и да се работи.
Фейбукът е пълен със снимки на маси. Къде с черен хайвер, къде по-често със сланина и кисело зеле. И задължително пиене! Развеселеният електорат надига чаши и си пожелава много години. Всички са много смели, особено в тостове и преборване с чиниите. Отвреме навреме пиенето и яденето се прекъсват за вземане на отношение по злободневна тема като песента за Лена, филмът на Генчев, как изглежда Денков и новата украинска посланичка. Обикновено страстите се нажежават, като стилът на изразяване би накарал и хамалин на селска гара да се изчерви.
Българинът принципно не обича сериозните работи. Като мислене, политика, бъдеще, ценности, история. Смело и безотговорно се носи по течението, като се съпротивлява яко на всеки опит да го накарат да мисли сериозно и да взема решения, а не да обсъжда другите.
Не обвинявам хората. В тежки времена живеем. Празниците са единственият начин за миг да се откъснем от реалността и да забравим проблемите. Но е време, когато съберем масата и приберем ракията, пак да седнем на масата и да вземаме решения за бъдещето си. Нашето, на българите.
Защото идват времена, когато на никого няма да е до празнуване. Главата в пясъка помага само на щрауса. Но пък за него е известно, че мозъкът му е по-малък от окото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар