След като почти цяло десетилетие европейските институции ни обясняваха, че трябва да приемаме мигранти, да не ограничаване свободното придвижване и да спрем с връщането на чужденци без документи по границите, сега същите тези институции се чудят как да изгонят “пришълците”.
Само че те вече са милиони, създали са си общности, а и стотици правозащитни организации откриха, че да се занимават с тях си е прекрасен бизнес. С други думи – от гледна точка на правото, депортирането им започва да става все по-трудно и по-трудно.
По време на първата голяма мигранска вълна през 2015 г. Ангела Меркел беше безспорно най-влиятелният политик не само в Европа – както заради дълголетието си като канцлер на Германия, така и заради силата на германската икономика. Нейните разпореждания се чуваха и изпълняваха далеч извън пределите на Германия и затова тя често си позволяваше лукса да хока „непослушните“ държави. Именно тогава тя реши да отвори границите и да покани в Европа всички бягащи хора от Близкия изток, без изобщо да е провела и половин предварителен разговор с някоя от държавите членки на ЕС.
Все още се помни прословутата й фраза: “Wir schaffen das” (“Ние можем да го направим!”). Резултатът е, че към 30 юни 2022 г. населението на страната се е увеличило с около 2,9 милиона души в сравнение с в края на 2014 година.
Най-много са “преселниците” от Сирия, Афганистан, Ирак и Украйна, но според Федералната статистическа служба има постоянен поток и на хора от България, Румъния и Полша. Въпреки еднопосочното движение на огромните човешки маси, западните демокрации продължават да страдат от един порок, появил се в началото на новото хилядолетие – прииждат милиони, но няма кой да работи.
И то до такава степен няма кой, че хроничния недостиг на работна ръка (квалифицирана или неквалифицирана – няма никакво значение) вече задушава и обрича на провал икономическия растеж.
Тъкмо заради тази широко разтворена “ножица”, до 2035 г. най-голямата икономика в Европа ще трябва да запълни около 7 милиона работни места, тъй като класически трудолюбивите бачкатори ще се пенсионират. Така тезата на Меркел, че мигрантската вълна ще залее Европа със свежа работна сила, претърпя пълно фиаско.
На този фон, във вторник (24 януари) Европейската комисия обяви, че работи върху план за драстично увеличаване броя на мигрантите, нямащи право на убежище, които ще бъдат връщани в страните им по произход.
В четвъртък (26 януари) министрите на вътрешните работи и по имиграционните въпроси на държавите членки се срещнаха в Стокхолм, за да обсъдят координацията и взаимодействието около този план, както и идеята за реабилитирането на визовите oграничения.
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обяви, че има увеличение на пристигащите мигранти без право на убежище. Само миналата година граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ е регистрирала над 330 000 души, които не отговарят на нито едно от условията за предоставяне на убежище. Огромната част от тях не се нуждаят от международна закрила, но въпреки това са подали молби.
От другата страна на статистиката положението също е толкова тревожно. Средногодишно, едва 70 000 от новодошлите се връщат или биват върнати в родните си страни. Като по време на ковид пандемията – 2020-2022 г., броят на върнатите мигранти е намалял с 50 процента. Ето защо не е чудно, че през 2022 г. са подадени общо 924 000 молби за убежище, като по-голямата част мигрантите са заявили, че искат да живеят в Германия, Франция, Испания и Австрия.
Връщането на мигрантите е огромен проблем, който Брюксел не може да реши от години. Не помогна дори опитът му да дава пари на държавите от Близкия изток. Според експерти провалът се дължи на пренатоварването на националните имиграционни служби, лошата комуникация в ЕС и нежеланието на трети държави да поемат част от мигрантския поток.
За съжаление, разумните решения в Брюксел понякога идват твърде късно. На всички е ясно, че положението с нелегалната миграция става неудържимо и каквито и административни мерки да бъдат взети, те ще се препънат в бюрокрация.
Важно е да се подчертае и още нещо: необходимостта от въвеждането на по-строги и по-сурови мерки в никакъв случай не означава нехуманно отношение към мигрантите. Да, те имат право на по-добър живот, но какво трябва да направи Европа, след като не може да им го осигури, а те не желаят да работят и да спазват европейските законови и морални норми?
Антония Коцева, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар