Зима

Зима
Пролет

9 януари 2023 г.

Реал Мадрид зачеркна завета на Бернабеу

В модерния футбол място за романтика няма. "Пет чужденци и шест испанци, капитан испанец", бе закон и философия на колоса до този уикенд

 

 

В събота Реал Мадрид загуби на терена на Виляреал и не даде най-добрия възможен старт на новата си 2023-а във футбола. 

Е, случва се на всеки да бъде победен, дори на шампионите на Испания и Европа. Друга бе новината около това, което стана на стадиона в малкото градче - не толкова резултатът, не толкова поражението на гранда.

Тибо Куртоа (Белгия), Едер Милитао (Бразилия), Антонио Рюдигер (Германия), Ферлан Менди (Франция), Дейвид Алаба (Австрия), Тони Кроос (Германия), Лука Модрич (Хърватия), Орелиен Чуамени (Франция), Федерико Валверде (Уругвай), Карим Бензема (Франция), Винисиус (Бразилия).

Това бяха титулярите в мача. Стартови 11 без нито един испанец. Това не бе се случвало никога в историята на клуба. Цели 121 години, след като е основан, Реал пусна на терена състав, в който има само чужденци.

И какво толкова, ще кажете. Какво странно има, когато живеем в ера на тотално глобализиран не само спорт, а и свят. И точно този клуб е един от символите на космополитна политика. Не е странно, нито нелогично. Но нека уточним защо моментът от съботната вечер е повратен и е важно да бъде отбелязан като такъв. Казано най-просто - защото Реал спазваше повече от век философията на флагман на испанския футбол.

А почти 70 години оцеля заветът, приеман като слоган и идейна платформа на "белите". През 50-те години на миналия век Сантяго Бернабеу Йесте, човекът превърнал клуба в най-разпознаваемата и успешна футболна институция, формулира идеите.

"Мадрид - това трябва да са винаги поне шестима испанци и най-много петима чужденци."

"В Реал трябва да играят винаги най-добрите играчи на планетата."

"Капитанската лента на Мадрид приляга на най-силния испански играч, а още по-добре е той да е дете на Реал".

Реал през 50-те с Ди Стефано и Пушкаш, но и с 9 испанци около тях
 

Бернабеу е играч на тима между двете войни, треньор в края на 20-те години и президент от 1943-а до смъртта му през 1978 г. Именно той превръща Реал в машината за победи от 50-те и 60-те, с петте поредни и общо 6 трофея в първите 10 сезона на Купата на шампионите на Европа. Той привлича аржентинския идол Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш, Реймон Копа, по-късно Гюнтер Нетцер... Все велики легионери в бяло.

Но никога не допуска философията да бъде накърнена.

През 1966-а Реал спечели Купата на шампионите с 11 испанци в състава. Преди това, в славните пет поредни, бяха 8-9 плюс Пушкаш, Ди Стефано, Копа.

Днес времената са различни, разбира се. Конкурентността и отвореният пазар на футбола - също. Ограниченията за брой легионери в състав отдавна паднаха. А целите оправдават средствата и са важни трофеите, не имената и "знаменцата до тях" на играчите в състава.

Реал в наши дни е в ръцете на друг влиятелен президент - Флорентино Перес, който поне към един от заветите е верен - най-добрите играят в Реал. Но дори, когато изгради проекта "Галактикос" с куп мегазвезди в началото на века, Перес продължи да вярва в това, че 5-6 испанци трябва да са в състава. Понякога сред титулярите оставаха само 2-3 от техните имена, но ги имаше винаги.

И сред култови фигури като Зидан, Фиго, Бекъм, Роберто Карлуш, Роналдо, Оуен... винаги личаха местните асове. И най-звездният Мадрид не оставаше без испанци и без мадридски играчи. Като Касияс и Раул, например - свои рожби и дългогодишни лидери и капитани. При това в отборите с Фиго и Зидан, както и по-късно в ерата на Кристиано, Кака, Бейл и т.н. вносни суперзвезди в бяло.

Реал през 2002-ра - Галактикос, но с петима испанци сред тях почти винаги в стартовия състав. Или дори шестима - като на тази снимка: Касияс, Йеро, Елгера, Салгадо, Раул, Гути
 

Капитанската лента чак до лятото на 2021-ва и напускането на Серхио Рамос в посока ПСЖ, никога не отиде на неиспанска ръка. Не за постоянно като първи избор. Тогава обаче бразилецът Марсело бе избран от съотборниците му, а днес лентата носи Бензема, един французин.

Всъщност, отваряме една скоба. През 1904 г. капитан на Реал става Федерико Ревуелта. Той е гватемалец по рождение, но е син на испански родители, които временно са живеели в страната. Така и остава с двойно гражданство, но си е испанец, въпреки знаменцето и на Гватемала до името му, ако ровите из wikipedia. Ето това е единственото смесване на "чистата испанска кръв" в капитанското съвзездие в бяло.

През 90-те и новия век трофеят бе вдиган след победни голове на Педжа Миятович, Стив Макманамън, Кристиано Роналдо, Гарет Бейл, Бензема и т.н. Но лентата бе на ръката на Йеро, Раул, Салгадо, Касияс или Рамос. И Бернабеу, покойник от вече 44 години, спокойно гледаше някъде отгоре своите бели любимци.

Днес е различно. В събота за Реал влязоха в игра като резерви Лукас Васкес и Марко Асенсио, а на пейката имаше още трима испанци - Луис Лопес, Вайехо и Начо. Кой от тези петимата може да каже - "аз спокойно мога да съм титуляр в този състав"? Никой.

И каква е тенденцията това да се промени? На Евро 2021 нямаше нито един играч от Реал в испанския национален отбор. На Мондиал 2022 имаше двама - Асенсио и Дани Карвахал. Очевидно накъде вървят нещата.

1998 г., Реал се връща на трона на Европа - с четирима испански титуляри срещу Юве на финала
 

Последен детайл, говорещ за тенденцията.

Как изглеждат петте последни победни финала в турнира на шампионите от 2014-а до 2022 г., в това отношение:

2014-а срещу Атлетико: Стартов състав с трима испанци (Касияс, Рамос, Карвахал) и петима на скамейката.

2016-а пак срещу: Двама титуляри (Карвахал и Рамос), петима на пейката.

2017-а срещу Ювентус: Трима титуляри (Карвахал, Рамос, Иско), четирима на скамейката.

2018-а срещу Ливърпул: Трима испанци на терена (Рамос, Карвахал, Иско), четирима на скамейката.

2022-ра срещу Ливърпул: Един испанец като титуляр (Карвахал), петима на пейката. И за първи път - капитан не испанец (Бензема).

Колко ще са през 2023-а, ако Реал отново играе финал ли? Между нула и един, евентуално. Склонни сме да прогнозираме - нула.

Това е модерната игра. На клубно ниво това е бизнес и надпревара, в която валутата са трофеите и постигнатите цели. За това ти трябват най-добрите (както е начертал Бернабеу). А това изобщо не е задължително да означава "свои" (пак според него). У нас вечната дискусия "защо не играят българи, а чужденци" също не спира да надига глава. Но как да кажеш на един собственик на клуб или треньор - вземи този, защото е роден тук и говори нашия език, нищо че онзи е по-добър на неговото място. Ама е роден в Нидерландия, Швеция или Зимбабве.

Така темата става вече на няколко нива. Първото е около традицията и идентичността, защото Мадрид е "гордостта на Испания", а такива клубове има във всяка страна по света, нали? Но пък Мадрид иска да е печеливш клуб, който доминира на световната сцена. И затова му трябват не "най-добрите испанци", а най-добрите. Просто най-добрите.

Преди финала през 2022-ра в Шампионската лига - Карвахал е единственият испанец
 

Динко Гоцев, Corner.dir.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар