На 13 февруари 1945 година от базите си във Великобритания излитат 245 четиривитлови бомбардировачи тип "Авро Ланкастър".
Целта им е градът на Елба. По онова време Дрезден е населяван от 630 000 души, но в него има и стотици хиляди бежанци. Градът няма нито стратегическо, нито икономическо значение за по-нататъшния ход на войната.
В 21.39 ч. започват да вият сирените. Първият рейд е осъществен изцяло от група №5. За 23 минути британските бомбардировачи хвърлят 3 000 високоексплозивни, 250 осветителни и 400 000 запалителни бомби над града, наречен "Флоренция на Елба".
Центърът на града е обхванат от огнена буря и е изпепелен. Огнената стихия е толкова силна, щото някои британски пилоти докладват, че виждат Дрезден в пламъци от 320 километра разстояние и височина от 6 700 метра. След три часа следва втори, по-голям рейд. След втората въздушна атака огнената буря придобива колосални размери. А след последвалата атака на американските военно-въздушни сили 15 квадратни километра от града са изравнени със земята.
При опустошителните бомбардировки на Дрезден, извършени от англо-американските сили, загиват над 45 хил. души, а голяма част от града е срината до основи.
Въпреки обясненията на военните действията на англо-американците, все още се считат за противоречиви, а мотивът за кървавата бомбардировка - забулен в мистерия. Целта, според официалната позиция, е да бъде спряно прехвърлянето на немски войски от западния на източния фронт. Позицията на редица историци и военни стратези обаче сочи, че единствената цел за безсмислената кървава бомбардировка е била психологически натиск върху германското население и правителство.
През февруари 1945 година Червената армия под командването на маршал Жуков е на 80 километра източно от Дрезден, когато британските и американските пилоти изравняват града със земята.
"Съветската армия никога не би извършила подобно варварство", пише по-късно маршал Жуков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар