Преди време британската медия BBC излъчи интересен репортаж на своят кореспондент от Германия Роб Камерън.
Той бе посветен на една ясно очертала се тенденция: на източноевропейците да се предлагат стоки, които могат да бъдат намерени в магазините и търговските вериги на Запад. Но приликата между тях е само във външната опаковка – съдържанието им е много по-различно. Стоките, предназначени за населението на бившите социалистически държави, са с влошено качество, по-малък грамаж и на доста по-висока цена от тези за купувачите на Запад.
В своят материал Роб привежда много доказателства за това. Консерва с риба тон струва в немски магазин 1 евро, но в Чехия тя се продава за 1.5 евро. В Германия в кутията купувача ще намери едри парчета, но в изпращаните на Изток консерви има пюре от риба. Кренвиршите на Запад съдържат 87 на сто свинско месо, но в същата марка, продавана в Източна Европа, не достига точно месото. А, ако го има, то са остатъци от кокошки. Етикетите на бутилки студен чай са еднакви на Изток и на Запад, но тези, предназначени за източноевропейци са с 40 на сто по-малък екстракт на чая и далеч по-скъпи.
Това се отнася до всички храни и напитки, които западни производители пробутват на нас, източноевропейците. Експерти от Пражкия университет по химия и технологии направиха анализи на продукти като кафе, сирене, маргарин, шоколад и др. Така установиха, че макар и продавани с еднакви опаковки в Германия и Чехия, те силно се различават по своето качество и състав.
Подобни анализи осъществиха и техни колеги от Словакия. Те сравниха качеството на едни и същи стоки (колбаси, млечни продукти, хляб, напитки и др.), предлагани в магазини на Братислава и на големи градове в Австрия. И стигнаха до същия извод: западните производители прилагат двойнствен подход! В Словакия стоките са с определено влошено качество – съдържат по-малко месо и повече тлъстини, както и опасни за здравето изкуствени подобрители и оцветители. Различават се осезаемо и в грамажа си – продаваните в Словакия продукти са по-леки в сравнение със същите, но в австрийски магазини.
Подобни разминавания установяват и в Унгария. Това, което се предлага в техни супермаркети е далеч по-некачествено, с по-малък грамаж и вредно за здравето в сравнение със същите стоки, но продавани в Австрия. Съвпаденията са единствено в опаковките и етикетите по тях.
У нас също са правени подобни съпоставки на едни и същи продукти, но купени в български и западноевропейски магазини. Така са установени значителни различия. Естествено, ощетени от новите си западни „съюзници“ сме точно ние, българите. Шоколадов десерт съдържа много по-малко мляко и какао от същата марка, но продавана в западен магазин. Разхладителни напитки са натъпкани с вредни изкуствени подсладители, докато в немският и австрийският техен еквивалент има само естествена захар. В сирената от Запад, които се продават у нас има всичко друго, но не и мляко – за разлика от тези, които са предназначени за западния потребител. За сметка на това пък западните стоки у нас са далеч по-скъпи – вносно детско пюре например, у нас е с два пъти по-висока цена отколкото в чужбина.
Прозападните марионетки, които през последните десетилетия завладяха всички коридори на властта у нас, определено си затварят очите и пред тази дискриминация. Явно и родните вождове ни приемат като хора от втора категория, на които може да се пробутват всякакви боклуци. А най-вероятно и те се облажват от милиардите, печелени от западни производители за сметка на нашето здраве.
Сега, покрай невероятната икономическа катастрофа, която ни причиниха овластени дебили на Запад и у нас с безумната си антируска политика, тази тема отново е свръх актуална. Производителите намериха начин да печелят и от намаляващото потребление на стремително обедняващото население. За да ни ограбват сега те прилагат техниката шринкфлация (от англ. shrink – свивам се). Нейната същност е да се намалява теглото на продуктите, като се запазва цената им. Но, ако преди тя се прилагаше най-вече за западни стоки предназначени за източни купувачи, сега шринкфлацията завладя и Запада. CNN съобщава, че стоките в американските супермаркети определено намаляват като размер и обем, като цените остават същите. Шоколад, който доскоро е бил 100 грама, днес е 80. Макароните вместо 500 грама са 400. Маслото, което се е предлагало с тегло 250 грама всъщност вече не е толкова – свило се е с десетки грама. Пакетчето, в което е имало 20 бисквитки, вече съдържа 18. В кутия от половин килограм кафе вече има 450 или 425 грама, но цената е същата. Битовата химия също значително олекотява, намалява дебелината дори и на тоалетната хартия. Ето защо сме принудени по-често да купуваме стоки – може да сте забелязали, че някои продукти много бързо свършват. Така производителите незабележимо прехвърлят своите разходи върху нас, потребителите. Правят го най-спокойно, защото изследователи отдавна са установили: за купувачите е много по-важна цената, а не намаляването на обема на продукта.
Но освен снижаване на теглото, като се запазва същата цена, сега масово се прилага и друга тактика: скимпфлация (от skimp – пестя, икономисвам). Тя се изразява в замяна на по-скъпите съставки в създаването на продукта с много по-евтини. Проучване сред 300 големи производители на хранителни продукти и напитки в САЩ показва, че две трети от тях са внесли промени в рецептурата им. Те сега слагат повече вода, отказват се от качествени съставки за сметка на по-лоши, но по-евтини или въобще ги премахват – като бадеми в сладки например.
За производителите не е проблем да прилагат подобни трикове, защото много малка част от купувачите внимателно изучават какво съдържа продукта, който купуват. Те са в пълно неведение от тази практика – поне дотогава, докато не установят сами, че качеството на продукта силно се е влошило.
Евролидерът Жозеп Борел е категоричен: европейците са длъжни да платят за подкрепата на Украйна! Този образ, чиито месечни доходи надвишават пенсиите на хиляди наши пенсионери взети заедно, най-спокойно си говори всевъзможни безсмислици – на него за това му и плащат. Безумието е в това, че наливането на милиарди евро в джобовете на украинския режим само отдалечава, но няма как да спре неизбежния му разгром. Тези пари – взети без да ни питат от нашите данъци, биха могли да отидат и за далеч по-благородни цели. Но не и при капитализма. И се оказва, че за повечето от нас, дето живеем от заплата/пенсия до следващата, ни остава единствено да се надяваме, че все пак ще има нещо в лъскавата опаковка, която сме купили от супермаркета.
Вероятно ще се намери читател с „неправилно мислене“, който ще ни припомни: само преди около три десетилетия България произвеждаше невероятно вкусна, натурална, здравословна храна. И то в огромни количества! Вярно, нямаше лъскави молове и търговски вериги, но на пазари и по магазини имаше супер качествени зеленчуци, плодове, млечни и месни продукти… При това на цени, които днес не можем дори да сънуваме!
Но този период безвъзвратно отлетя – не само селското ни стопанство, но и мощната ни хранителна индустрия бяха унищожени с ентусиазираните усилия на корумпирани, „демократично ориентирани“ политици и стоящи зад тях родни и чужди олигарси. Точно това, заедно с предизвиканата от тях катастрофа в здравната ни система, стана основна причина и за преждевременната смърт на стотици хиляди наши сънародници.
Това, обаче, не представлява никакъв интерес за недоразуменията, които скоро ще ни призовават да им се доверим и да ги изпратим отново в коридорите на властта. За наше съжаление, това най-вероятно ще се случи – та те своевременно са се погрижили процеса на оглупяване на нацията ни да не секва нито за миг!
Няма коментари:
Публикуване на коментар