Бодлива тел

Докато някой по-съобразителен политик от някоя от великите сили не се досети да измисли лесна и сравнително евтина тактика за решаването на тези проблеми 

 

Преди двайсет години, когато за първи път видях как разрушават телената ограда по границата с Турция зададох въпроса: Защо? 

Ако искахме да имаме отворени граници с нашите съседи - да бяхме създали повече гранични пунктове, от които бързо и легално да се минава от една страна в друга. Защо махнахме преградите, които можеха да служат не само срещу нелегално преминаване на границата, но и срещу болести, предавани от дивите животни. Никой не ми отговори.

Тогава нямаше мобилни телефони и не можах да снимам огромните топки с бодлива тел, които стояха разхвърляни по поляната край едно гранично село в Странджа. Така и не можах да разбера толкова години – кой си сложи подписа под подобна явно безумна идея да се унищожат граничните съоръжения. И по границата с Гърция, и по границата със Сърбия… 

Ако не бяха разрушени (за което впрочем са платени огромни пари на някоя фирма, никой няма да го направи безплатно!) щяхме само да поставим новите камери върху оградата и да си спестим стотици милиони. На всичкото отгоре старата ограда беше много стабилна. Но, явно и тук, както в много други действия, умът на някои хора идва по-късно. За съжаление, тези хора са на високи административни позиции. Не искам да предполагам, че това действие е било предизвикано от чисто финансови интерес- някой на някого е платил, за да се махне оградата. Но…

Днес милиони хора пътуват, преместването им от един град, от една държава, от един континент в друг става почти мигновено, за няколко часа. Как тогава да се справим с тази вълна от желаещи да отидат да живеят на по-хубаво, на по-уредено, на по-богато място! Как?

Другият въпрос: Защо искат да се преместят от тяхната държава в друга държава няма нужда от отговор. Докато световното богатство се държи не от произвеждащите предприемачи, а от финансовите спекуланти, докато вместо да се правят мащабни, глобални планове за ликвидиране на глада и мизерията в цели континенти, се организират войни и глобални кризи с цел намаляване на населението, докато не покажем на хората от бедните райони на света, че могат да живеят нормално и в собствените си страни и не им докажем, че глобализъм трябва да означава добър живот за всички - миграцията няма да спре.

Вярно е, че ако не бяхме разрушили нашите огради, щеше за момента да бъде по-лесно да се справим с вълната от мигранти. И все пак бодливата тел няма да оправи работата за дълго време. Колкото и милиарда да даваме, както и да я построим. И не само това - след вълната от човешки премествания ще започне вълна от масово културно и битово противопоставяне, от насилие, от болести, от икономически и социални кризи... докато някой по-съобразителен политик от някоя от великите сили не се досети да измисли лесна и сравнително евтина тактика за решаването на тези проблеми. Като... като например световна пандемия.

Тя разбира се ще си дойде по естествения ред на нещата, предизвикана от някоя поредна прищявка на природата. Но истерията около нея, мерките и манипулациите с обществото, които ще накарат целия свят да изтръпне и да остане вцепенен за години без да знае как да реагира освен уплашено да се свива в собствените граници… това може да се подреди като във филмов сценарий. Такива „сценаристи“ ще се намерят лесно. И всичко ще изглежда едновременно абсурдно-гротескно и впечатляващо ужасяващо. Защото смъртта винаги е смърт - и нищо друго. Еднаква за всички.

И тук никаква стена от бодлива тел няма да може да опази онези, които днес мислят само как да напълнят огромните си банкови сметки, как да ги укрият от данъчните власти и какво да правят след това с тези пари, след като нищо благородно не им идва на ум. Освен пари, власт и пак пари!

Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg