Как си, Малкович?

Не си заслужил с нищо залезът на кариерата ти да те довее в държава, в която политиката определя и човешките отношения 

 

Как си, Малкович? 

Надраскаха ли ти вратата нашите интелектуални театролюбители, да видиш хубаво ли е? 

Ти може и да влезе завинаги в киноисторията с незабравимите любовни писма до Мишел Пфайфър, писани на... мрхм, гърба на Ума Търман в "Опасни връзки". Светът може и да те призна за толкоз велик, че да ти се наложи да играеш сам себе си. Колкото наш'те хора, обаче, никога не си бил велик и няма да бъдеш, защото не си израснал на жълтите павета. 

Ти знаеш ли какво е да си жълтопаветник по рождение? Да си жълтопаветник по рождение е нищо в сравнение с това да си жълтопаветник по призвание. А ти, в сравнение с двете величини, си прашинка, която се вижда само под микроскоп. Дори и заради теб и твоя звезден гастрол, те няма да си направят труда да не обръщат всичко в домашна политика. Нямат не само свян. Те и възпитание нямат. 

Дано не си приел лично освиркването на една невинна кошница с цветя, подарена ти от столична община. Уверявам те, че не я е избирала кметицата Фандъкова, поради което никой не е бил застрашен. Не си заслужил с нищо залезът на кариерата ти да те довее в държава, в която политиката определя и човешките отношения. Съчувствам ти на преживения конфуз. И аз на твое място щях да се смутя. Потупвам те дистанционно по рамото и те утешавам със следното: тези странни и враждебни, да ги наречем, хора, притежатели на необяснимо самочувствие, само освиркаха и одюдюкаха цветенцата ти, а ние всеки ден сме им благодарни, че не ни хапят и бият. 

Пиши ги в графа "провинциални ексцентрици" и карай напред. Ние отдавна сме ги вкарали в далеч по-нелюбезната  категория "безполезни едьоди", което ни помага да се държим с тях тихо, кротко и с разбиране, както към хронични страдалци. 

Изпращам ти съчувстващ привет! 

Една нежълтопаветничка, която от все сърце обича театъра.

Биляна Господарска