В началото на февруари "Евростат" изкара стъписващата статистика, че храни от първа необходимост у нас като олио, масло, мляко, сирене и яйца, са на ценово равнище, което надминава средноевропейското и дори това от най-богатите държави в ЕС - Люксембург и Германия.
От тогава служебната власт рязко провидя този проблем, който си съществува отдавна, и също толкова рязко се разработи, че да го реши. Резултатите досега ги виждаме, те са до под кривата круша, макар днес властта да представя нов сайт за сравнение на цените, а храните най-нагло продължават да поскъпват.
Но като говорим за цените на храните, трябва да си насочим вниманието към най-важния контролен орган в държави с пазарна икономика - комисията, която трябва да съблюдава конкуренцията. И докато за служебната власт все пак може да се намери някакво оправдание, че месеци наред не забелязваше проблема, за този "вездесъщ" антимонополен орган няма никакво оправдание, че не си върши работата. Особено в такъв сегмент на пазара.
Този независим контролен орган функционира в страната вече близо 20 г., но чак сега се сети да прави проверки за скъпите храни. А вчерашните оправдания не неговата шефка само потвърждават това, в което са убедени всички българи - че гузен негонен бяга.
Но и сега, според твърдения на ексеперти, комисията търси под вола теле или иначе казано - рови тъкмо там, където няма да намери. Защото картел по принцип трудно се доказвал, особено пък при храните. Затова пък за другото огромно нарушение на пазара - облагодетелстване с господстващо положение, комисията услужливо не проверявала.
От години се вихри спекула с цените на храните. И макар у нас Закон за борба срещу спекулата да няма отдавна, едва ли законодателството ни е чак толкова импотентно. Но още по-безсилна го играе антимонополната комисия, която позволява, като не си върши работата, подобни пазарни извращения.
Или работите наистина, или си заминавайте. И без това отдавна това трябваше да се случи.
Хайде холан!
Мая Йовановска, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар