Освобождава ни, но не ни поробва.
Вместо това напуска само след 2 години. Като ни оставя на изпроводяк основите на цивилизацията – институции, армия, конституция и половината от образованата интелигенция. После ни спасява задника при Съединението. Ядосали са се заради своеволието ни. Но ако не са държели над Турция вдигнат щик, Пловдив и София, в рамките на месец, са щели да бъдат наводнени с фесове.
След това си правят революция. Срутват монархията, преобръщат социалния ред с краката нагоре – и решават да изчистят дъската. Денонсират всички дългове и опростяват всички заеми. А ние, не щеш ли, не сме давали кредити от продънения джоб, но пък имаме огромни дългове, поети заради нас при Освобождението, Съединението (и за обогатяване на един Кобург). А, така! (Всичко е точно обратното на Ньойския диктат на нашите цивилизационни доброжелатели).
Невероятното идва после. Вкарват ни в своята сфера на сигурност. Запазват за нас Южна Добруджа (тази, заради която по-късно троглодитите благодарят на своя Адолф), спасяват от гръцките националисти Родопите и Тракия, оставят с няколко фини маньовъра Югославия без териториални компенсации заради нашите юначества по време на войната. По-важни са обаче социалните и икономически дарове.
Помагат да бъде избутана от кормилото класата, заинтересована да останем бедни, за да не рипаме и да не се обаждаме. Позволява ни да се класираме най-сетне в 20-ти век, въпреки че той вече е превалил средата. Правим това без масова пауперизация, работнически бидонвили, смазване на стачки с войска, без „овцете да изядат хората“, без колониален грабеж. И без нито една военна база на наша територия!
Сравнете това със сегашния невървеж, за да видите колко пъти поред сме хвърлили дюшеш. В резюме, уникална империя, която не експлоатира своите буферни територии, а ги развива с предимство, за да осигури в тях стабилност.
„Умом еë не понять, аршином общим не измерить“, предупреждава ръководството за ползване с автор Тютчев. Е, има и лъжичка катран. Накрая ни пусна да си ходим при тоблероните, бананите, мънистата и „горящата вода“. Да не хленчим. Но пак – напълно свободно! Не знам дали ни обичат. Не е работа на една империя да обича. Но признайте – най-сладките подаръци са незаслужените. Сякаш Съдбата ти се усмихва на Трети март. „У ней особенная стать – В Россию можно только верить“.
Чавдар Найденов e социолог, изследовател и журналист.
Завършил философия и социология в Софийския университет. Работил в
Политологическия институт към БАН, в социологическа агенция „ТрендБГ“,
бил е политически коментатор в редица печатни медии. Завежда направление
„Методология и анализи“ в Агенция за социални и маркетингови
изследвания „Афис“
Няма коментари:
Публикуване на коментар