С постоянното драматизиране на миналото превръщаме историята в бреме

Гледаме на историята по грешен начин. Постоянно се опитваме да вграждаме историческите символи в настоящето, а това изобщо не е нужно

 

 

Битката за паметниците е изключително глупава битка, която отнема от креативната обществена енергия и я прахосва в ненужна конфронтация и разделение. 

Тази битка за историческите символи я водим от векове на Балканите – постоянно оспорваме определени исторически събития, обръщаме църкви в джамии, после джамии в църкви, преименуваме имената на селища, улици и топографски места. Ислямизираме, покръстваме и сменяме имената на цели общности. 

Драмата на обществото ни е, че периодично сме обладани от колективна лудост да пренаписваме „историческата истина“, да преименуваме, да бутаме и местим паметници, да въздигаме нови и то с такава страст, сякаш от това зависи човешкия живот.

Многократно съм изразявал своята позиция, че всеки паметник, дори и такъв, който свързваме с поражение, с подчинение, с чуждата окупация има своята символна стойност, защото паметниците са материално свидетелство на времето и на хората, които са ги издигнали. И тази ми позиция не е конюнктурно мотивирана от скорошни или днешни събития. 

Преди години участвах в една експертна комисия към Областна управа на София, която разглеждаше постъпило предложение за преименуване на най-високия връх на Балканите – вр. Мусала. Мотивът за преименуването беше, че върхът носи арабско-ислямско име и трябва да бъде сменено с българско. Моята експертна оценка беше ясно мотивирана, че името на върха трябва да остане такова, каквото сме го наследили от османския период. 

Наскоро пак имаше напъни да се преименува храм-паметника „Александър Невски“ – отговорът ми и за него е същия. Тези, които са изградили храма са му дали името и ние нямаме никакви основания да не уважим техния избор. 

Крайно време е българското общество да порасне и да започне да гледа на историята си с повече любознателност и с по-малко емоции. Защото ежегодните истерии по повод 3 март са изключително нелицеприятни и непристойни. С това постоянно  драматизиране на миналото превръщаме историята в бреме и спирачка за развитието ни. Правим го ние, правят го и братовчедите ни в Македония и резултатът е все по-голямо отчуждение. 

Гледаме на историята по грешен начин. Постоянно се опитваме да вграждаме историческите символи в настоящето, а това изобщо не е нужно. 

И тук е добре да се поучим от напредналите западни общества, които са се научили да гледат на родната си история с доза здравословно безразличие, надмогвайки много от негативните стереотипи и омраза към съседите си и към някогашните си поробители и окупатори.

Доц. Валери Григоров