Брус Дикинсън - Певецът, пилотът, пичът

Сценичната енергия на Дикинсън сякаш извира от друго измерение. Той тича, скача, катери се, насища пространството с адреналин и тестостерон...

 

 

Певец, професионален пилот на пътнически самолети, предприемач, пивовар, писател, продуцент, фехтовач, историк и водещ - Брус Дикинсън доказа в София, че наистина е “не човек, а желязо!” 

Вокалът на Iron Maiden се показа извън своето легендарно хеви метъл амплоа, като направи епични концерти със симфоничен оркестър в зала 1 на НДК през уикенда. Кулминацията беше песента “Ерген деда”, която Брус изпълни на български и под съпровода на кавала на Теодосий Спасов.

Двата спектакъла са под мотото “Концерт за група и оркестър от Джон Лорд и музиката на Deep Purple”, с което Дикинсън отдава почит на великия маестро Лорд. А пък изпълнението на популярната фолклорна песен от Петър Льондев беше голямата изненада за българите. Така “металният майстор” Брус Дикинсън се завърна зрелищно в България с елитната и аристократична екстраваганца извън чудовищната и епична естетика на Iron Maiden. В НДК той пя с оркестър под диригентската палка на маестро Пол Ман, който е бил близък приятел на Джон Лорд, и е дирижирал Лондонския симфоничен оркестър и Кралската филхармония на Ливърпул.

Concerto for Group and Orchestra (1969) e първият албум на Deep Purple в най-легендарния им състав с Джон Лорд, Иън Гилън, Ричи Блекмор, Роджър Гловър и Иън Пейс. Той е записан на живо в лондонската “Роял Албърт Хол” заедно с Кралския филхармоничен оркестър, а шестте композиции са дело на Лорд. Тази мелодична магия пресъздадоха Дикинсън и компания в София. Брус сподели, че още от тийнейджър е огромен почитател на Deep Purple. Той се сприятелява с музикантите от групата, а със самия Джон Лорд обсъждат съвместни музикални идеи. “Джон беше изключителен джентълмен и близък приятел. Имах­ме различни шантави планове, включително да тръгна на турне с него, да пея песни на Deep Purple с оркестър... Много ми липсва”, спомни си фронтменът на Iron Maiden.

На 64 години Брус Дикинсън е гласът Iron Maiden и заедно с демоничния талисман на бандата Еди, е сред най-разпознаваемите и обичани фигури в историята на тежката музика. Брус Дикинсън е магнит за метъл ценители. И с други банди, и като соло изпълнител - той винаги е на преден план, с внушително мъжкарско излъчване и неповторима творческа мощ. Сценичната енергия на Дикинсън сякаш извира от друго измерение. Той тича, скача, катери се, насища пространството с адреналин и тестостерон. Неговият несравним глас притежава невероятно широк диапазон и се разпознава веднага.

Дикинсън започва през 70-те години на миналия век като вокал на малки банди, препитаващи се от участия в английски пъбове. В края на десетилетието се присъединява към Samson, където става популярен със сценичното име Bruce Bruce. Преди четири десетилетия той става част от Iron Maiden и прави своя дебют в бандата с легендарния вече албум от 1982-а The Number of the Beast.

През 1993-а Брус напуска Maiden и тръгва по стъпките на соло кариера, по време на която експериментира с колекция от хеви метъл и рок стилове. Но металната любов към великата банда го връща обратно в навечерието на новия век.

Човекът от стомана и неговият Боинг 747

Брус Дикинсън често сам вози Iron Maiden на огромен частен Боинг 747 по световните турнета. Самолетът на Maiden се казва Ed Force One като намигване към чудовищния им талисман Еди и е брандиран с името, и цветовете на групата. 

В ролята си на пилот Брус Дикинсън е имал сериозни и потенциално опасни приключения, в които не бихме могли да си представим нито една друга рок звезда. През 2008-а той пилотира самолет, който трябва да върне група от британски бойци от Афганистан. А две години по-рано връща по въздух в родината им 200 британски граждани от Ливан по време на конфликта между Израел и Хизбула. 

Карал е и футболните отбори на “Рейнджърс” и “Ливърпул” за мачове в Израел и Италия. А преди 15 годни певецът и пилот докара до летище Варна колегите си от Manowar с частния самолет на Iron Maiden за техния концерт в Каварна.

Премина през голямо здравословно изпитание

Толкова история имаме с Брус. Не може да се опише с думи. Той премина и през голямо изпитание с рака. Но го победи и пеенето му не пострада. Даже мисля, че сега пее дори по-добре. Преди време имахме много интересен разговор. Исках да сложа песни от периода на Блейз Бейли като вокал в сетлиста за концерти. И питах Брус какво мисли. Той каза, че много харесва тези парчета и няма нищо против. И той търсеше разнообразието. Албумите от тази ера, в която Брус беше напуснал през 90-те не са толкова познати, но в тях си има страхотни песни и той прегърна идеята.

Стив Харис, басист и основател на IRON MAIDEN

Обичам Брус, но той не си мери думите

Обичам Брус. Обичам го. Той е голям мой приятел. Но не е от хората, които си мерят думите, напротив, той обича да е открит и да обсъжда много теми в типичния си стил. Но той си остава велик фронтмен и певец на велика банда. Чух, че е критикувал Judas Priest за едно изпълнение на живо, но съм сигурен, че не е искал да създава конфликт. Много неща могат да се кажат и да прозвучат по различни начини. Понякога той просто дръпва такива негови си монолози.

Роб Халфорд, вокал на JUDAS PRIEST

Книгата му е задължителна за феновете на метъла

Брус Дикинсън е уникална фигура в историята на метъла. Рок звезда, пилот, фехтовач, предприемач, радио водещ, автор. А вече и човек, който е преборил рака. Сигурно пропускам още много неща. Но всичко за него може да бъде прочетено в собствената му автобиография “What Does This Button Do?”. Книгата е доказателство, че той е наистина талантлив писател, владее фразите и вкарва читателя в сюжета, в пътешествието. Не говори толкова за личния си живот, но не спестява нищо за кариерата в музиката. Разкошна автобиография и задължително четиво.

Чад Боуар, автор и музикален критик

 

 Владислав Апостолов, "Труд"