Министърът на финансите Росица Велкова обясни на пресконферениция какво е истинското положение на финансите на България.
"Има опасност за валутния борд, страната е заплашена от фалит. Трябва да затегнем коланите, ако не се спазва бюджетна дисциплина, ще стигнем до заем от МВФ. Доходите трябва да се замразят, а увеличение с 10% на заплатите в държавния сектор ще има само там, където те не са увеличени през 2022 г."
Такова признание направи на пресконференция министърът на финансите Росица Велкова.
"За неопределено време се налага отлагане на присъединяването ни към еврозоната. Може да се наложи взимането на заем от МВФ, за да се спаси фискалната стабилност. Това ще наложи сериозни финансови рестрикции. В тази ситуация ще се стигне и до замразяване на доходите", пише финансовият министър и твърди, че това са само част от сериозните проблеми пред които е изправена страната ни.
„Министерството на финансите е идентифицирало възможни мерки в приходната и разходната част на бюджета за 2023 г. и в средносрочен план, с които да осигури фискалната устойчивост и спазване на Маастрихтските критерии, които ще бъдат дискутирани в рамките на подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.“, се посочва в доклада на Росица Велкова, съобщава Epicenter.bg.
„Без предприемане на консолидиращи мерки, се очертават следните рискове:
- сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост;
- променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения;
- увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, което може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания;
- вероятност за влошаване на кредитния рейтинг на страната“, се казва в доклада на служебния министър на финансите.
Росица Велкова предупреждава правителството, че ефектът от прилагането на всички досегашни политики от последните парламенти като увеличаване на помощите, вдигането на пенсиите и заплатите и нереализираните инвестиционни разходи, водят „до значително увеличаване на разходите на бюджета за 2023 година и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка от 6-7 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП)”.
Два от сериозните рискове пред страната ни според анализа на министерството на финансите са още: „Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетни разходи, както и до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.
При този сценарий може страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условия за получаване на заема“.
Вторият сериозен проблем е, че „при запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 процента от БВП“.
Следва още по-притеснителната част от доклада на министерството на финансите, в която се посочват и необходимите стъпки за овладяване на притеснителната финансова ситуация в страната.
„Част от мерките са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат мерки в областта на данъчната политика – отпадане на намалени данъчни ставки за ДДС и акцизи, увеличаване на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи изделия, облагане на свръхпечалбите и засилване на фискалния контрол, определяне на 100% дивидент за държавата от държавните предприятия и др.“
Росица Велкова настоява да се направят незабавни коригиращи мерки на финансовата политика, заложена от предходното управление на Кирил Петков като премиер и Асен Василев като финансов министър.
Според нея тези мерки се съдържат в проект на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него, и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
„Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ в размер на 6,9% от БВП, за което Министерството на финансите сигнализира още през месец август миналата година“, коментира министърът на финансите и твърди, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.
Росица Велкова подчертава, че в резултат на мерките, които бяха предприети от 47 Народно събрание „целогодишният ефект от прилагането на тези политики и изместването на нереализираните инвестиционни разходи водят до значително увеличаване на разходите по бюджета за 2023 г. и в средносрочен план дефицитите са отново в порядъка на 6-7% от БВП“.
По думите ѝ, при тези параметри, без предприемане на консолидиращи мерки, растат икономическите рискове. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от Европейската комисия, включително и спиране на плащания от ЕС.
Сериозна е перспективата България да отложи за неопределено време присъединяването си към еврозоната или дори да ѝ се поставят условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
Има вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната, се казва още в доклада.
Други затруднения са свързани с повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.
„За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по Закона за публичните финанси, съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година“, настоява финансовият министър.
Запитана защо дава такава пресконференция в предизборна ситуация, финансовият министър откровено отговори, че не е имала такова намерение. Просто секретен доклад на МФ е изтекъл в медиите, но не от нейното ведомство.
Не е разглеждана средносрочна прогноза, не е разгледан проектозакон за бюджет за 2023 година, а само концепция. Съгласно т. нар. удължителен закон за бюджета, до края на април трябва да внесем проектозакон за държавния бюджет. В тази концепция основното решение, което се взе, е че ще бъде заложен дефицит от 3% от БВП, заяви финансовият министър Росица Велкова.
Дефицитът за 2023 г. възлиза на на 6,9 от БВП на начислена основа. На 3 април ще се представи проектобюджета за обществено обсъждане, а на 26 април да се приеме от Министерския съвет и да се внесе в Народното събрание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар