Истината е, че нито един политик не желае да работи за народа си. Най-много да желае да облекчи малко положението му, но основната цел си остава личният просперитет откъм кариера и пари.
Влизайки в парламента, всичко се канализира - думи, законопроекти, декларации, изказвания, дори мисли. Никой няма право да бъде извън матрицата. Случайните елементи се изхвърлят и дискредитират, защото населението трябва да остава с впечатлението за една единствена политическа каска, па макар и от различни партии.
Всичко това се подпомага от инертността и безучастността на българския народ. Хората харесват политиците по вида им и думите им, но не се замислят за важните неща. Каква е например програмата им и как смятат да я реализират. Какво мислят за важните за народа неща - например за пенсионната реформа, здравеопазването, да се лекуват ли безплатно всички деца и спорта за децата да бъде ли масов и безплатен. До колко години да е пенсионната възраст. Трябва ли да се доплаща здравната помощ. Как да се насърчи българският бизнес и селско стопанство. Какво да се промени в образованието. Какви да бъдат изискванията към дипломатите. България колко полиция и армия да поддържа.
Не съм чула НИТО ЕДИН българин да задава такива въпроси. Споровете се въртят около костюмите, прическите, популистките изказвания, гротескните спорове между участниците в един и същи фарс. И НИКОЙ НЕ ГИ ПИТА ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА!
И затова - каквото искате, това ще получите. Искате добре облечени и изглеждащи политици, които да ви лъжат най-добре. Е, ами това и получавате!
Няма коментари:
Публикуване на коментар